Казионната демокрация - рискове, възможности, решения

Денят 20 октомври 2014 е 293-ият от годината, така сочи календарът. Макар и средностатистически, този понеделник е необикновен по своему в matrix-а на времето. Преди 3 години, на 20 октомври в пустинята край Сирт, беше убит някогашният „голям приятел”, а впоследствие и неприятел на българския народ,  либийският лидер Моамар Кадафи. Застреля го млад либиец със собствения му позлатен пистолет, зографисан с цитати от корана. Каква ирония на измамното могъщество. През 1955 г. на този ден е обявено официално създаването на Съюз на българските журналисти (СБЖ), една, както я наричат сега някои колеги „казионна организация”. Но както и да оценяваме СБЖ, съюзът си беше „малка победа” на гилдията. Един уж организиран, но и неформален фактор в еднопосочната фуния (от партията към останалите) на обществената медиация тогава.

 

През уикенда Синодът във Ватикана не стигна до особено демократично преосмисляне на позицията на Католическата църква спрямо хомосексуалистите и хората, които са се развели и след това са сключили нов брак. Напразно медиите прегряха с новини от Рим, без да има никакъв резултат от уж „неказионната” дискусия между падретата.

 

Политическите консултации в България приключиха. Засега без властови обвързвания. Предстоящото „бракосъчетаване” крие рискове, но дава възможности, за това обаче трябват воля и политически решения. Ще ги очакваме  през седмицата. Дай Боже! Наслушахме се на изтъркани философии, видяхме и как отношенията между партиите се запазват, без да има нещо смислено „под юргана”. Според мен тази галиматия се дължи на екипите. Нямам друго обяснение. Доброто лидерство означава да имаш креативни хора на консенсуса. Останем ли в „казионните” скрижали на партийните вождове, рискуваме да загубим всичко. И все пак, имам „подозрението”, че вече са се разбрали. Ще попитате, ама защо? Защото всички ТЕ имат общ произход (червен, авторитарно-олигархичен, и каквото още се сетите). Не може да не се разберат, нали интересите им (произтичащи от властта и баницата) съвпадат. И не е само заради баницата, а защото, Партокрацията вече 25 години е българският еквивалент на… демокрацията.

Ваш: St.Ar.

пишете ми на: stoitza@abv.bg

0 Коментара

Напиши коментар

Затвори