Кои политически кръгове и с каква цел измислиха казуса с бежанския център в Сеново?

Д-р Мехмед Мехмед е втори мандат кмет на община Ветово. Роден е на 7 септември 1977 г. в Кубрат. По професия е стоматолог, висшето си образование завършва в Стоматологичния факултет на Медицинския университет в София.

От 2001 г. до 2019 г. работи като лекар по дентална медицина и в същото време три мандата е общински съветник в местния парламент. През периода от 2015 до 2019 г. е избран за председател на Общинския съвет. На местните избори през 2019 г. жителите на община Ветово му гласуват доверие за кметския пост. С тънкото си чувство за хумор д-р Мехмед споделя, че е извървял цялата стълбица на местното управление.

Женен е, има трима сина. Най-големият е студент по стоматология, тази година се дипломира и ще поеме по професионалния път на баща си. Вторият също е студент, но интересите му не са свързани с медицината. Най-малкият все още е ученик в шести клас.

 ***

 Г-н Мехмед, нека да започнем нашия разговор с горещата тема за община Ветово. Започнаха ли да се уталожват страстите след приетото решения на Общинския съвет, свързано с предложението за изграждане на бежански център в Сеново?

 Надявам се хората в община Ветово вече да са се успокоили. Според мен, напрежението се създаде изкуствено с политическа цел от политически кръгове. Едно писмо от областния управител до Общинския съвет и до кмета с намерение за изграждане на бежански център се интерпретира като вече взето решение от страна на кмета на общината, което не е вярно и дълбоко манипулативно твърдение.

Факт е, че поделението в землището на Сеново е подадено като бежански център още през 2012 г.  и години наред тази собственост на МНО фигурираше с това направление. Фактът, че сградният фонд е негоден за обитаване, е единствената причина да няма бежанци. Областният управител бе изключително коректен да подаде информация за намерението си и направи обосновка на идеята, защото средствата са целеви от еврофондове.

След като получихме писмото за изграждане на център за бежанци в поделението в Сеново, го разгледахме на заседание на Общинския съвет и излязохме със становище, че трябва да се провери какво е общественото мнение по въпроса. Всички общински съветници и кметове на населени места си направихме проучванията, като предварително знаехме за притесненията на хората. Затова поисках да се свика извънредно заседание на Общинския съвет с предложение да не се подкрепи изграждането на бежански център, което беше подкрепено от всички общински съветници.

По-добрата новина за всички жители на общината е, че съществува опция да придобием поделението  и да привлечем инвеститори, които да разкрият нови работни места. Както се казва в народната мъдрост „всяко зло за добро“.  

-       Какви по-конкретно са плановете ви за този терен? 

Има интерес от различни сфери на производството. Само мога да загатна, че в съседство на този имот се изгражда фабрика за преработка на пясък и каолин от фирма „Ватия кварц“. В тази ситуация можем да привлечем инвеститор, който да използва тези суровини. По този начин ще се разкрият много повече работни места, отколкото обещаните 80 при разкриване на бежанския център.

-     Какви са характерните особености на община Ветово, с които се отличава от съседните общини?

Ветово е единствената община в България с три града - Ветово, Глоджево и Сеново. На територията й живеят хора с различен етнически, религиозен и културен състав. Тук има шест етноса, които през годините са намерили баланса в съжителството си и между тях няма никакво напрежение.

През последните три века населението в общината се е формирало както от местни, така и от преселници. Всички те са допринесли за облика на община Ветово в момента – едните са били земеделци, скотовъди, други са занаятчии, трети са интелектуалци. Всички те са дошли тук легално и по законово определен ред.

Това спокойствие нямаше как да бъде нарушено. Затова и идеята за създаване на бежански център предизвика широк негативен обществен отзвук в общината. Ние сме общност, която е намерила баланса в съвместния си живот, но сме и общност, която има страхове.

Те са натрупани през годините с оглед етническия състав на населението. Съвсем нормално е опасенията да изплуват на повърхността, особено подклаждани и изкуствено предизвикани от хора, които имат интерес от това. 

-       В тази ситуация какво роля оказва демографският фактор?

 Всичко, което се случва в страната, рефлектира и в нашата община. Ние не сме като остров в държавата, в който процесите са спрели или текат по различен начин. Това, което става в страната се случва и при нас. Голяма част от младите са мигрирали или в по-големите градове, или в чужбина.

Раждаемостта при нас е ниска, както в цялата страна, и прирастът е отрицателен. Тези данни са тревожни за броя на учениците. В общината имаме четири училища – две средни и две основни. Основните училища през последните години изпитват затруднения с броя на учениците. Ако преди години тенденцията беше младите да заминават в чужбина, като оставят децата на бабите, сега семействата заминават с децата си.

-   Съществува ли опасност от закриване на училища, защото се знае народната мъдрост, че където няма училище, селото умира?

Такава опасност винаги съществува при съвременните демографски процеси. На този етап с дофинансиране от страна на общината успяваме да задържим общия брой паралелки. Ако демографският срив продължи с такива темпове, рано или късно ще се стигне до момента на сливане на паралелки, а на по-късен етап и до закриване на училища. Но ще направим всичко възможно да запазим училищата в сегашния им вид. 

-       Кои са приоритети за развитието на общината?

 Още в началото на предходния ми мандат аз и моят екип си поставихме за цел да подобрим инфраструктурата в цялата община. Възползвайки се от различните възможности, които даваха национални и европейски програми, ние съумяхме да подобрим значително инфраструктурата в цялата община.

Жителите вече свикнаха, че когато кметът заяви намерение - рано или късно ще го изпълни. Това натоварва с очакване и огромна отговорност. В началото, когато обещаех нещо, се приемаше с насмешка и недоверие. Явно хората бяха свикнали с това кметът да обещава и да не изпълнява като стил на работа, присъщ за моите предшественици.

Лека-полека хората видяха и усетиха, че когато има желание и различен стил на работа, когато се вслушваш в исканията им и критиките, нещата се случват по правилния начин. 

-       Какво предстои в най-близкото бъдеще за общината?

Трудно можем да прогнозираме какво ще се случи в близкото бъдеще, защото сме в ситуация на неприет държавен бюджет. Националните програми са в застой. Докато не се реши кога и как ще бъде приета финансовата рамка на страната, ние също не можем да планираме сериозни инвестиции.

В условията на неприет бюджет можем да изпълняваме само тези функции  – услуги, които предоставя общината, чистота в населените места. По отношение на капиталова програма, ремонтни дейности нищо не можем да кажем, защото не се знае в коя част на годината ще имаме редовен бюджет, за да планираме конкретни дейности.

Абсурдната ситуация, в която сме, оказва влияние и на възнагражденията на служителите на общинската администрация. А заплатите в общинската администрация не са високи и това е другият проблем, пред който сме изправени. С това възнаграждение трудно можеш да задържиш млади хора експерти в малките населени места. Липсата на кадри е голям проблем за повечето от кметовете им.

-       Какви са проблемите, с които се сблъсква още общинската администрация?

 Проблеми има ежедневно – в комуникацията с държавата, с институциите. Но тях се опитваме да ги решим в движение. Когато обаче политическата обстановка в страната с честите избори е факт, единствените стожери на държавност остават общините. Затова и държавата ни прехвърля голяма част от отговорностите си. И тук идва големият парадокс – че повече ангажименти трябва да се решават с по-малко хора.

-       Налагало ли се е да вземате непопулярни решения?

Със сигурност. Но те са продукт на очакванията и желанията на хората. Ще дам последния пример, който обаче остана на заден план покрай изкуственото напрежение с бежанския център.  Той е свързан с решението да не се повишават местните данъци и такси в община Ветово. В края на всяка година дейността по сметосъбиране и сметоизвозване се подлага на задълбочен анализ.

Трябва да се намери баланс, когато очакванията са едни, а разчетите показват друго. Нашите прогнози бяха, че данъците и таксите трябва да се увеличат поне с 50 на сто, но не го направихме, с оглед запазване спокойствието на хората в тези турбулентни времена с въвеждането на еврото и поредните парламентарни избори.

-       На какъв етап са проектите ви по програмите за трансгранично сътрудничество?

С община Гюргево участваме в два трансгранични проекта. Единият е по „Зелен регион“, а другият – по „Образован регион“. И по двата проекта сме в напреднала фаза. През пролетта или лятото се надявам да започне практическото реализиране на проектите.

По „Зелен регион“ предвиждаме облагородяване на зона по поречието на река Бели Лом в близост до Ветово. Край изкуствено езеро ще се обособи зона за отдих и зона за извънкласно обучение на деца. По „Образован регион“ е предвидено реновиране на изоставената детска градина в Писанец.

Ще съживим сградата и ще й вдъхнем нов живот. Там ще се изгради център за обучение на хора от различни възрасти – от деца до възрастни.