Почина поетът Найден Вълчев, автор на текста на „Една българска роза"

Той ни оставя безценно творческо наследство - десетки стихосбирки, преводи и текстове към песни

Почина поетът Найден Вълчев, автор на текста на „Една българска роза"

На 98 години почина големият поет, есеист, редактор, преводач, обаятелна личност, почетен гражданин на Плевен Найден Вълчев. Той ни оставя безценно творческо наследство от десетки стихосбирки, брилянтни преводи на едни от най-забележителните световни лирици, текстове на емблематични български песни. Неговите творби винаги ще бъдат актуални със своята чувственост, нежна емоция, изтънченост и мъдри внушения…

         Направил своите първи литературни стъпки в Плевен, Найден Вълчев остана винаги свързан с града и съпричастен към неговото настояще и бъдеще.

Вълчев е автор на популярната през 70-те години на 20-и век песен „Една българска розa", обявена през 2000 г. за песен на столетието. 

Найден Вълчев е роден на 30 август 1927 г. в с. Брестница, община Ябланица, в семейство на учител. Основното си образование завършва в родното си село, а средното - в  Плевенската мъжка гимназия, където прави и първите си поетически опити.

През 1951 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски", но не практикува професията си, защото се отдава на литературата. 

За първи път публикува свои творби във в. „Лост“  през 1946 г. По време на следването си е член на литературния кръжок „Васил Воденичарски“. Докато е в казармата пише стихове, посветени на войнишкото всекидневие, които издава в първата си стихосбирка „На южната граница“, която излиза през 1953 г. 

Той работи като редактор в различни вестници и списания - сп. „Български воин“,  в. „Народна армия“, сп. „Септември", в сп. „Съвременник", а от 1988 г. до 1989 г.  е главен редактор на сп. „Дарители".

От 1996 г. до 1997 г. е културен аташе в посолството на България в Минск, Беларус. Найден Вълчев е бил член на Съюза на българските писатели, а през 1983 г. е избран за председател на секция „Поезия" на съюза. 

70 ГОДИНИ СТИХОВЕ

Найден Вълчев е автор на стихосбирките „На южната граница" (1953), „Тиха победа" (1954), „Малка повест" (1956), „Пъстра палитра" (1960), „Химни и повести" (1964), „Люлякова вечер" (1968), „Лунапарк" (1970), „Синьо цвете, влак, жена" (1975), „Златен август" (1977), „Северна светлина" (1965), „Зърна за посев“ (1976),  „Две снежинки" (1980), „Написано на кленов лист" (1984), „Гигантски слалом" (1986), Избрани произведения в 2 тома (1987), „Младата луна и старата луна“ (2001), „Рай за грешни“ (2003), „През три води преплавено“ (2004), „Една българска роза“ (Избрани стихотворения, 2013).

В пет книги, наречени „Попътни срещи“, издадени между 2007 г.  и 2016 г., Найден Вълчев разказва в есеистично биографични четива за Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Панчо Владигеров, Христо Радевски, Валери Петров, Станка Пенчева, Веселин Ханчев, Иван Радоев, Лиана Даскалова, Светослав Обретенов, Любомир Пипков, Тодор Попов, Димчо Дебелянов, Георги Райчев, Димитър Талев, Елиас Канети, Николай Лилиев и др.

През 2007 г. е публикувана „Литературна анкета“ на Панко Анчев с писателя. През 2022 г. по повод 95-ата му годишнина е издадена стихосбирката му „Лебед“. За нея Найден Вълчев казва: „Така се казва последното ми стихотворение от 2022 г. То не е посветено на никого, но инвенцията води към лебедова песен. Включено е и първото ми стихотворение от 1952 г. „На границата щъркели прелитат“ от войнишките ми стихове. Това са 70 години стихове.“

Част от поетичното творчество на Найден Вълчев е посветено на децата, като пише под псевдонима Чик Чирик. Това са стихосбирките „Българска земя" (1963), „Звъни звънче" (1968), „Фото Есперанто" (1983), „Жълъдче със шапка" (2004) и др. 

Найден Вълчев е сред създателите на Съюза на преводачите в България и е негов председател от 11 март 1989 г. до 2 март 1991 г.

Той е преводач от руски език. Превел е книги със стихове на Александър Пушкин, Адам Мицкевич, Михаил Лермонтов, Сергей Есенин, Роберт Рождественски, Бела Ахмадулина и др.

Според Найден Вълчев истинският преводач трябва да превежда това, от което не би се срамувал, да го превежда със съзнанието, че защитава вече две имена - на автора и своето. 

АВТОР НА ТЕКСТОВЕ ЗА ПЕСНИ

Найден Вълчев е написал текстовете на редица популярни песни. Той е автор на текста на песента „Една българска роза" в изпълнение на Паша Христова по музика на Димитър Вълчев. Найден Вълчев пише текста през 1968 г. за 9-ия Младежки фестивал в София, но комисия го отхвърля. През 1970 г. композиторът  Димитър Вълчев пише музиката към текста на Найден Вълчев за три дни и предлага на поета да участват с песента в Международния фестивал „Златният Орфей“. Песента е изпълнена от певицата Паша Христова и печели първа награда на фестивала. През 2000 г. песента „Една българска роза” е обявена за песен на 20-и век. През 2022 г.  песента прозвучава по нов начин, изпълнена от  „Пеещи артисти“ на Игор Марковски.

По текстове на Найден Вълчев са написани песните „Голяма песен”, „Младежки марш”, „Тиха вечер”, „Аз те чаках”, „Ние сме на всеки километър”, „Кажи коя е тъмната жена”, „Синя вечер”, „Някога, но не сега”.

НАГРАДИ И ОТЛИЧИЯ

Найден Вълчев е носител на много български и чужди отличия, сред които с наградата за превод на Съюза на преводачите в България през 1982 г., орден „Кирил и Методий" първа степен по случай 50-ата годишнина от рождението му и за неговата литературна дейност.

На 23 май 2013 г. отново е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големите му заслуги в областта на културата и изкуството.

През май 1982 г. е удостоен е със званието  „Заслужил деец на културата". На 11 юни 1998 г. той е удостоен с Наградата за цялостно творчество на Съюза на българските писатели за 1997 г.

На 6 юли 2000 г. е удостоен с държавната награда на Беларус - медал „Франциск Скорина".

На 29 септември 2017 г. Найден Вълчев е удостоен с най-високото си отличие „Златен век“ с огърлие във връзка с неговата 90-а годишнина и като признание за дългогодишното му поетическо и преводаческо творчество. 

         Светла памет и дълбок поклон!

Източник: БТА

0 Коментара