0
„Моля помогнете! Помагам на мама с наема. Благодаря!“ Една табела от стар кашон с този призив приковава погледите на минувачите в Русе. До нея стои едно дете. Седнало на земята, със свити колене и приведена глава, сякаш крие лицето си.
Бялото му лице се отличава сред обичайните мургави просещи деца на централните улици. Около него са подредени стари книги, някои с износени корици и липсващи страници. Мнозина се спират, оставят по някоя монета или купуват книга, а сред тях има и други деца, които отделят от джобните си.
Историята на Йоан, както си я разказва той
Момчето е слабичко, облечено в стари дрехи, сякаш намерени някъде, с разтегнато долнище на спортен екип и поизносени обувки. Когато вдигне главата си, тъжният му поглед сякаш търси разбиране и съчувствие. Казва се Йоан Ц. и твърди, че е на 14 години.
Разказва, че семейството му идва от Плевен и че живее с майка си на квартира заедно с по-малката си сестра. Училището за него е повече формалност – след часовете обикновено се отправя към центъра на града, където проси и предлага книги за продан.
„Останаха от баба, а тя почина, сега помагат да се издържаме“, обяснява Йоан с тих, но убедителен глас. Споделя, че семейството им е кандидатствало за общинско жилище, но не са били одобрени. Сега живеят на квартира близо до църквата „Св. Георги“, оскъдно обзаведена. Най-ценното в апартамента е печката на дърва, на която готвят. „Най-често ядем хляб и яйца, но понякога успяваме да си направим и баница“, разказва Йоан.
„Не знам кой е баща ми. Майка ми трудно си намира работа. Сега работи като чистачка на ЖП гарата, но парите не стигат и трябва да й помагам“, добавя той. С просия успявал да изкара около 50 лв. на ден, а понякога още малко от продажбата на книги. „Уча в музикалното училище. Занимавам се с актьорско майсторство, казват, че пея добре“, обяснява Йоан. Някои съученици му се подигравали, други му съчувстват и му носят дрехи или учебни материали.
Мечтата на Йоан е да излезе на сцена и да участва в театрална постановка. Любимото му произведение е „Принцът и просякът“ на Марк Твен. „Искам да съм Принцът, който е облечен в дрипави дрехи, за да видя как реагират хората“, казва момчето с блестящи очи. Тази мечта е като символ на неговото желание за признание, за това да бъде видян като личност, а не само като бедно дете на улицата.
… и същинската история - между реалността и измислицата
Историята на Йоан, разказана от самия него, преплита реалност и мечти. Проверка на „Бряг“ показа, че преподавателите в НУИ „Проф. Веселин Стоянов“ не помнят ученик с такова име и съдба. Йоан обаче е добре познат на социалните служби в Русе.
Младежът е едно от децата на многодетна майка. Част от децата вече са пълнолетни, а други са били отнети, защото майката не може да се справя с отглеждането им. Повечето не познават бащите си. Майката няма трудови навици, трудно намира работа и не се задържа дълго на работното си място.
Двамата с Йоан често сменят Русе с Плевен и обратно. Предполага се, че майката е задържала Йоан при себе си, защото той се справя добре с просията и е добър източник на доходи. А дали една монета, оставена в ръцете му, би помогнала на момчето? Едва ли.
Правата на детето Йоан – между членовете и алинеите
Случаят на Йоан Ц. разкрива системно нарушаване на правата на детето. Според Закона за закрила на детето (ЗЗД), използването на деца за просия и трудова експлоатация представлява нарушение на чл. 10, ал. 1, който забранява всякаква форма на експлоатация на деца.
Липсата на подходящи жилищни и хранителни условия и невъзможността за нормално развитие попада под чл. 23, ал. 1 и 2, гарантиращи правото на здравословни и безопасни условия за живот. Пренебрегването на образованието на детето е нарушение на чл. 41, ал. 1, който задължава родителите да осигурят редовното му посещение на училище.
Ще глобят ли майката на Йоан?
Майката на Йоан може да бъде санкционирана с глоби или задължение за участие в програми за родителски умения (чл. 65, ал. 1). В по-тежки случаи съдът може да ограничи или отнеме родителските й права (чл. 48–51), за да се гарантира безопасността и нормалното развитие на детето. Социалните служби вече извършват проверка по случая и обмислят различни мерки за закрила – включително временно настаняване при приемно семейство или социална институция, както и подкрепа за майката да осигури адекватни условия за живот.
Целта е Йоан да получи сигурност, образование и нормално детство, като същевременно семейството получи помощ за справяне с трудностите по законоустановен ред. Така момчето ще има шанс да изживее детството си пълноценно, да се развива според способностите си и да следва мечтите си, вместо да се бори за оцеляване.
Разказът на Йоан е повече от история за бедност – той е огледало на социалните проблеми, които остават невидими за мнозина, и напомня, че зад всеки призив за помощ стоят човешки съдби, мечти и надежди.
