0
Роден: 06.11.1982 г. в град Русе
Живее в: София и по света
Треньор: Наталия Величкова
Клуб: „Вариант 5” Търговище; „Калеван Расти” - Финландия
Образование:
Средно образование – колеж „Бизнес и Финанси“ - 2001 г.
Висше образование – НСА – Ориентиране, Туризъм – 2011 г.
В момента е най-добрият ориентировач и планински бегач на България. Изключителните му постижения включват:
? Европейски вицешампион по ориентиране за 2012 г.
? 6-о място на Световно първенство по ориентиране 2012 г. и 9-о през 2013 и 2014 г.
? 1-ви места в най-големите щафети по ориентиране в света - Юкола и 10 Мила – с финландския му отбор “Калеван Расти” през 2010 и 2012 г., 1-во място и през 2014 г. в 10 Мила.
? Четири пъти 1-во място в екстремното комплексно състезание XCo Adventure Cup – през 2010, 2011, 2012 и 2013.
Кирил Николов – Дизела направи опит да премине по цялото било на Стара планина (600 км, 14 600 м обща денивелация) само за 5 дни, като в това време са включени и почивките за храна и спане. За сравнение, обикновеният турист преминава това разстояние пеш за около 3 седмици. Шансът обаче този път не беше на страната на екстремния спортист и съвсем малко не му достигна да подобри рекорда от 5 дни и 14 часа на Любомир Палакарчев от 1986 г.
В амбициозното начинание на Кирил Николов помагаше екип от двайсетина човека, сред които медицински лица, масажисти, спортисти, които играеха ролята на пейсмейкъри по време на преходи, и хора, които осигуряваха храната по време на биваците. Пробегът нямаше да е възможен и без спонсорите, които осигуриха финансовата подкрепа на опита за рекорд. Организатор на пробега е Димитър Димитров, собственик на магазина за спортни принадлежности Xco sport в София, който също е русенец.
На 12 август, вторник, в 6.30 часа беше даден старт на специалния спортен проект на XCoSports с Кирил Николов-Дизела - „Ком-Емине: Достигни лимита си!”.
Първият ден той измина 109 км за 14:56 часа и финишира успешно в бивака на Арабаконак. През втория ден обаче започнаха проблемите. Дизела трябваше да измине трасе от 122 км. То минава през прохода Златица-Етрополе, връх Вежен, Беклемето и връх Ботев, където е финалът. Трасето е може би най-трудното от петте етапа и е ключово за реализирането на рекорда. Стартът беше в 5.50 ч, Кирил стигна до първата контрола за 3 часа и продължи към връх Вежен. Наложи се обаче пробегът за рекорд Ком-Емине да бъде спрян неочаквано преди последната и най-трудна част от трасето за деня. Бегачът получи травма на глезена, която се прехвърли към коляното му и това наложи да не се катери през нощта по алпийския терен към връх Ботев, а да остане за нощувка и възстановяване в хижа Добрила.
Въпреки болките, на следващата сутрин в 7 часа Кирил отново тръгна по маршрута и продължи да тича към върховото постижение. Около 10.30 часа на третия ден той изкачи връх Ботев. В този ден екипът, който се грижи за Кирил, се надяваше, че травмата ще отшуми и че той ще навакса изгубеното време и ще постигне рекорда за пробягване на разстоянието Ком-Емине само за 5 дни.
Финалът на третия етап от пробега „Ком-Емине: Reach Your Limits!” беше даден по-рано от планираното. Дизела остана да спи в хижата на Бузлуджа. Целта беше контузията му да се стабилизира, а той да си почине и освежи, за да може да навакса с графика за рекорда. От трасето за деня отпаднаха отсечките до Кръстец, х. Предела и Хаинбоаз, които останаха за следващия ден.
Четвъртият ден отново започна с ранно тръгване – в 6.30 ч. Според организатора на пробега Димитър Димитров, който беше на мястото на старта, Дизела тръгна в задоволително състояние по стандартите на ултрадългите бягания. След като премина през Прохода на Републиката в 12 часа по обед, Дизела продължи с добро темпо към хижа Буковец в прохода Твърдица-Елена. Там го посрещнаха много хора, атмосферата беше празнична. Почивката и лечебните процедури помогнаха значително за подобряване на физическото състояние на бегача и той тръгна бодър към следващата отсечка от трасето – тази до Агликина поляна в прохода Сливен-Елена, където пристигна минути преди полунощ. Очакваше се да успее да стигне в светлата част на денонощието, но умората и тъмнината го забавиха. Той поспа няколко часа на Агликина поляна и след това потегли по трасето към Котел, Върбишкия и Ришкия проход, които остават за последния ден от приключението.
Дизела стигна до Котел със стомашни проблеми, а контузеният крак продължаваше да го мъчи. Въпреки това, намери сили да продължи към рекорда. В 12 часа беше стартът от Котел, следваше преминаване през Върбишкия проход и предстоеше към 23 ч да премине Ришкия. Забавиха го гръмотевичните бури, между които се промъква. В петия ден Кирил се движеше в компанията на т.нар. пейсмейкъри или пейсъри по цялото трасе, за да му помагат с мотивацията и ориентацията. Поради изгубеното време в предишните етапи, за да има шанс да подобри рекорда, Дизела трябваше да тича и през нощта срещу неделя, без истинска нощувка в бивака, както беше досега. Той пристигна в Ришкия проход малко след полунощ и стартира към 2. Беше тичал 10 км в ужасен порой до Риш, спа 30 минути и продължи в дъжда. Оттам до финала оставаха 108 км, които той трябваше да пробяга без да спи и да почива понеже времето му за поставяне на рекорд изтичаше същата вечер в 20.30 ч. Сутринта към 5 ч той мина покрай с. Рупча, а към 7.20 ч стигна в с. Дъскотна. Оттам темпото му трябваше да се увеличи, защото високата планина преминава в по-нисък терен. Всички екипи се движеха с него и го подкрепяха, защото Дизела в този момент правеше бягането на живота си.
Цял следобед Кирил тича за рекорд с множество проблеми, свързани с отпадналото му състояние, обилни валежи в района, силен вятър и температура на въздуха 14-15 градуса. След силно и много трудно бягане от Дюлинския проход, около 20.30 ч той и пейсърите достигнаха последната отсечка преди нос Емине (12.5 км). Тя се оказа непреодолима заради дълбока кал и силен студен вятър в откритата местност. Преминаването би отнело повече от 2 часа. Поради риск от хипотермия за Кирил и екипа пейсъри, той и главният организатор Димитър взеха решение пробегът да бъде прекратен на конкретното място - малко преди 21.30 ч, на 11 км от нос Емине.
В крайна сметка финалът беше достигнат на шестия ден. Кирил беше посрещнат от малкото жители на село Емона, които бяха приготвили пита и го приветстваха с много ръкопляскане и възхищение от подвига, който той извърши. Беше наречен от местните жители „обединител на България”, защото успя за това време да притаи дъха на цялата нация и тя да следи всяка негова стъпка и да се възхити от силата, волята и духа на русенеца.
На снимките: Бегачи подкрепят Дизела по време на преходите; Редом с Кирил Николов в някои отсечки бягаше и организаторът на пробега Димитър Димитров; Травмата на глезена изисква постоянни грижи; Водата е много важна по време на екстремния пробег ; Един от биваците е на връх Шипка. /Виж Фотогалерия/ Снимки Авторът
Напиши коментар