0
Българин е победител в планинския ултрамаратон в Тарагона, Испания. Трасето е дълго 320 км (реално - 328) и включва 8700 м изкачване.
“Доста съм разбит. Ултрамаратонът беше по-различен от това, в което съм участвал до момента. Голямо разстояние - 330 км, но с малка денивелация и предполагах, че ще ми е по-лесно, а то се оказа, че доста бързина трябва да има, много повече се тичаше, a и съчетанието с асфалт и бетон - тук между селата уличките са бетонни, редуваха се село, градче, някаква планина... Краката ми станаха на салата, ще има дълъг период на възстановяване” - разказа пред БНР Пирин Галов след финала.
Стартът беше на 9 март, в 12 часа местно време, а на него застанаха 67 ултрабегачи, сред които някои от най-силните в света.
“Разбрах, че Лука Папи (Luca Papi) ще се запише, а пък аз търсех възможност да убедя себе си дали съм достатъчно трениран, за да се опитам да се закачам с един от най-сериозните ултрабегачи на супер сълги разстояния (Лука Папи завърши четвърти, с време 54 часа, 26 минути и 30 секунди - бел.ред.). Успях да излъжа и Павката, Павлин Райчев, да дойде с мен, един много добър приятел, който от дълги години живее в Испания ни помагаше - Юлиян Найденов, той организира прекрасната ни подкрепа по трасето. Това беше нашият скромен отбор”.
Два месеца по-рано Пирин участва в друг ултрамаратон - La Corsa della Bora (184 км, с 9000 м денивелация) в Италия, където зае 5 място. След това е искал да бяга и в по-голяма ултра.
За състезанието в Тарагона не е имал някаква тактика. Той финишира след 49 часа и 45 минути.
Времето също е било против състезателите. Испанският сайт carreraspormontana.com отбелязва: “От самото начало времето не улесняваше бегачите и мократа и студена нощ доведе до първите отпаднали. Пирин, Iván Galván и Eugeni Rosello веднага спечелиха преднина, а българинът се възползва от кратката си почивка в пункта на 130 км, за да поведе”.
Това е първото състезание от този вид в Испания - 200 мили. Затова интересът от страна на местните бегачи, особено в Тарагона, които са на високо ниво, е бил голям.
“Беше интересно и това, че нямаш никаква храна по трасето, освен 2 пункта - на 130 и на 240 км. В останалото време трябва сам да си осигуриш запасите от вода и провизии, т.е. трябва да имаш много добра логистика, за да успееш да оцелееш по това трасе. И това направиха Юли и Павката (след като той се контузи и спря)”, казва Галов, за когото най-голямата трудност се оказала много твърдата настилка в по-голямата част от трасето.
“Много асфалт, много бетон, много камък. И въпреки, че съм с едни от най-добрите маратонки за трейл бягания, краката ми са в много тежко състояние. Иначе, с храната се справих прекрасно - помагаха ми приятелите, аз също внимавах. В това отношение нямаше някакви тежки моменти, като невъзможност да приемам храна, или да изпадам в някакви кризи.
Голямата полза за мен, пък и за другите български ултрамаратонци е, че си сверихме часовника и вече може да имаме едно добро самочувствие. Стартираха хора, които имаха призови позиции в състезания като Tor de Geants (330 км, 24 000 м денивелация, в Италия), Tor de Glaciers (450 км, 32 000 м денивелация, Италия), Euforia (230 км, 12 400 м денивелация) в Андора, имаше двама победители от Transgrancanaria, победител от Tor de Glaciers, втори и трети в тези състезания - много --високо ниво! Успяхме да покажем, че и ние не сме за изхвърляне”.
Напиши коментар