0
История от редакционната поща, разказана от Константин Велев
За културните различия или защо една жена между двама мъже е роза, а един мъж между две жени е магаре!
Разказвам история с 35-годишна давност, когато ние, българите, бяхме ситуирани между Прага и Владивосток и беше престижно да се учи в СССР. Едва на втората година следване в Киев разбираш разликата между украинци и руснаци при положение, че външна разлика няма. В България ми беше много трудно да обясня каква е тази разлика. За моите съселяни от Голямо Враново всички бяха „ руснаци“.
В последната година на обучението си в СССР поканих на гости в България рускиня, украинка и съквартиранта си Юрий или Юсуф. Тримата пристигнаха на село на знаменателна дата, 21 януари - Бабинден. Като дете нашите ме плашеха на този ден да не излизам на улицата, че „ бабите“ „пикаели“ в ушите на малките момчета. Днес ми е ясно, че няма как по друг начин да накараш един малък любопитко да си седи вкъщи, когато жените поздравяват акушерката си.
Гостите ми още с пристигането си станаха свидетели на екзотични сцени от народното веселие – файтон за „ бабата“, кон с калпак и пискюли, файтонджия, облечен като доктор, местният ромски оркестър с тъпан и кларинет и подкреплението гъдулар с мечка. Жени от двете русенски села Голямо и Малко Враново от 4-те етноса се друсат в ритъма на хора, ръченици и кючеци и черпят с коняци, вина и бонбони всички на площада. Влязоха в хоремага, попълниха си запасите и според традицията на Бабинден „забравиха“ да платят. Един скромен възрастен турчин продаваше боза. Нападнаха го негови комшийки с група за подкрепа и му изпиха бозата, после го нацелуваха и му взеха стотинките. Човечецът не знаеше как да реагира. Месният идиот Данчо Битълса реши да го защити, заради което бе наказан жестоко: свалиха му гащите, а „малкият“ Данчо беше кръстен Пърпъл. Мене също ме преджобиха, взеха каквото им хареса и продължиха танците.
Докато мечката Виолета показваше на моите гости как се търкалят бабите, като се напият на Бабинден, развеселените жени им предложиха мечката да ги тъпче и тях за здраве. Юсуф (Юрий) също имаше татарска кръв, но не беше и чувал за танцовите умения на голямоврановските си съплеменнички.
Два дена неуспешно обяснявах символиката на празника…
На 1 февруари реших да покажа на гостите си как при един съученик в Иваново се празнува Трифон Зарезан. Този път видяхме манифестация с конски впрягове, надпиване с котли вино на „гъл-гъл“, избиране на „войвода“. Присъствахме и на връчването на „тиквени медали“ за ранно напиване и поставяне на „букаи“ от лозови пръчки.
Момичетата - украинката и рускинята, бяха обект на изключително внимание от страна на местните ергени, които непрекъснато им наливаха вино, а Юсуф /Юрий/ отдавна се беше отказал да ги вразумява. Предупрежденията ми, че ако продължават така, на връщане ще ги товаря като талпи в москвича, се потвърдиха. Чак до вечерта на 2 февруари девойките не можаха да отворят очи.
Вече празнувахме Петльов ден при един „селски“ в Русе. Към компанията се присъединиха двама колеги на домакина – силно нагримирани и обути с налъми за майтап. Щяха да го играят „отрядници“ ( доброволни сътрудници на милицията, имаше и такива мероприятия по соцвреме – б.а.). Преди да излязат, се почистиха от грима, но на единия, без да се усети, в суматохата му закачиха геврек на колана на гърба. Изпратихме ги с бурен смях. Като се върнаха, разказаха за „фурора“ и за реакцията на истинските милиционери. Трудно им обяснили, че не правят демонстрации на „хомосексуалност“, която тогава се преследваше от закона, просто празникът си е такъв. Всички пиехме греяна ракия, което много учуди гостите ми. Как може изкуствено да намаляваш градусите на спиртна напитка и да не я пиеш „на екс“, недоумяваха те.
…След 10-дневен запой изпратих гостите на русенската гара по живо - по здраво с влака София – Киев – Москва, всеки натоварен с по десет буркана ракия, маскирани като компоти. А у мен още повече се затвърди убеждението за непреодолимите ни културни различия.
След три дни, според предварителната уговорка, звъня в Киев (с телефонна поръчка от пощата). Заварвам весела компания в студентската квартира на едното момиче. Добрала се с мъка до телефонната слушалка, наша обща позната невярващо пита:
„Вярно ли е, че българите имате такива страни празници? Дето банда пияни жени обират магазините и хората, а който няма пари, му събуват гащите, плюят и пеят рок?“
Потвърждавам бързо, за да се включа във времето на телефонната заявка. Въпросите обаче валят: „Вярно ли е, че имате и празник „Ден на алкохолика“, на който виното се лее като из ведро, ти викаш не ща да пия, но ти отговарят няма не ща, днес се пие, докато всички се напият.“
Не отричам. Тогава ме засипват с още въпроси:
„Какво ще кажеш за Деня на петела, в който вашите „голобьie” празнуват; вие им слагате „бублики на спине“, а те се радват и черпят...“
„Имате ли подземни бункери за време на война с големи бъчви вино и ракия, сланина, туршия и всякакви вкусотии“. (Последният въпрос беше заради покойния ми баща, който си умираше от кеф да напие някого в мазата, направо край бъчвата с вино).
До края на следването ми в Украйна този разказ за неразбирането на българските празници и културните ни различия неизменно присъстваше в студентските ни шеги и закачки. А спомняйки си българското гостуване, Юрий все повтаряше, че „една жена между двама мъже е роза“, а „един мъж между две жени е магаре“!
Автор:
Константин ВЕЛЕВ, Голямо Враново – Иваново - Русе
Снимки: архив Бряг и Фейсбук
Бабинден в Голямо Враново
Трифон Зарезан в Ряхово
Тази публикация е подкрепена от програмата за безвъзмезда помощ "Местни медии за демокрация" от Journalismfund Europe"
.jpeg)
Напиши коментар