1
Преди 60 години ненадминатият народен певец Борис Машалов, изпълнител на песни от Северняшката фолклорна област, напусна този свят едва 48-годишен.
25 години от живота му са посветени на народната песен. Може би най-известната от неговия репетоар, която почти всички са чували, е „Заблеяло ми агънце“. Други негови емблематични и любими на хората песни са „Вино пият петдесет юнака”, "Мятало Ленче ябълка", „Зън-зън, Ганке ле“, „Провикнал се е Никола“, „Отдолу идат сеймени“, „Кехая вика из село“, „Нигде се боляст не чува, майно ле“, „Засвирили са, Дойне, дор три гайди“…
Борис Машалов е роден в Севлиево на 30 януари 1914 г. Има още четирима братя и сестра. Певческият талант на Борис проличава още в ученическите му години, когато заедно със сестра си има участия на празници в училище.
Поради финансови трудности семейството му се изселва в София, където бащата и четиримата му синове започват работа като бояджии. Любопитен и малко познат факт от биографията на Борис Машалов е, че през 1932 г. той е приет за член на „Клуб на българските борци аматьори“, има десетки излизания на тепиха у нас и в чужбина, а през 1934 г. печели шампионска титла.
Щастлива случайност го среща с оперния певец Събчо Събев. Ето какво разказва Борис Машалов след години: „Работех заедно с баща ми и братята на една сграда тъкмо на ъгъла на „Алабин“ и “Лавеле“. Боядисвам и пея. Отдолу се събрала публика и изръкопляска. Провесих глава през прозореца, махнах с ръка и като бис им изпях „Зън, зън, Ганке ле“. Един господин ми извика: „Момче, я слез малко при мен!“ Помислих, че ще ме пазари за бояджия и веднага изтичах. Той ми се представи: „Аз съм оперният певец Събчо Събев. Ти имаш великолепен и сладък глас. Започвай да работиш с гласа. Хвърляй четката, бояджии ще се намерят, певци с такава дарба няма!“.
Талантът му на народен певец е забелязан и от тогавашния директор на Радио София – Сирак Скитник. От 1937 г. Машалов започва да пее по Радио София и едновременно упражнява занаята си. Той прави записи с Угърчинската група на Цвятко Благоев.
През пролетта на 1944 г. Машалов в ресторант сред приятели прави мрачна прогноза за бъдещето на Хитлер и изхода от войната за нацистка Германия. Някакъв келнер предава думите му на полицията. На следващия ден Борис Машалов е изпратен в наказателна рота, а после през май го прехвърлят в концентрационен военен лагер близо до Симитли.
Появява се възможност за бягство и той я осъществява с няколко други лагерници. Така стигат с камион до София. Машалов се отбива вкъщи, за да види семейството си, но поради влошено здраве и за да се отърве от преследване постъпва за лечение в балнеосанаториума в Банкя.
През годините Борис Машалов все повече се налага като ярък изпълнител на народната песен и получава покана от грамофонната фирма „Симонавия“. В „Симонавия“ той е подпомогнат от професионални педагози. През 1952 г. постъпва в Ансамбъла на народната армия като солист. С ансамбъла посещава много страни – СССР, Китай, Унгария, Германия и други.
След това сформира групата „Наша песен“, с която пътува из страната и чужбина с най-ярките певци за времето – Атанаска Тодорова, Мита Стойчева, Магда Пушкарова, акордеониста Борис Карлов.
„Певецът е явление на прехода между различни епохи, културни светове и поколения – традиционно и модерно, селско и градско, българско и световно” – пише за него етномузикологът Лозанка Пейчева.
Дейността на Машалов като изпълнител на народни песни е неделима от работата му на събирач. В личния му архив има стотици писма с текстове на народни песни, изпратени от почитатели на любимия певец.
За изключителния си талант е награден със званието Майстор на естрадното изкуство, орден Кирил и Методий II степен, а посмъртно с орден Кирил и Методий I степен.
През 2014 г. по случай стогодишнината от рождението на Борис Машалов „Годишните фолклорни награди“ изработват плакет в негова чест.
Най-хубавите песни на Борис Машалов са включени в компактдиска на „Балкантон“ – „Заблеяло ми агънце“. За него има три документални филма – „Легендата Борис Машалов“ и „Пей ми песен“ – на БНТ и „Неповторимият Борис Машалов“ на телевизия СКАТ.
Борис Машалов умира на 16 юли 1962 г. на 48-годишна възраст от хронична бъбречна недостатъчност.
Шестдесет години след кончината му неговите песни продължават да звучат и остават любими на поколенията. „Когато пееше, хората не мръдваха от страх да не го стреснат”, разказва фолклористката Елена Огнянова, цитирана от БНР. „От него идваше някакво излъчване, ръцете си държеше отпред една в друга, главата – леко извита настрани. Завладяваше публиката. С еднакво майсторство пееше и бавните, и хороводните песни.”
„Остави на цял народ песните си, а в тях е неговото сърце”, казва за Борис Машалов певецът Марин Иванов.
.jpg)
Снежана
21.07.2024 • 07:37 ч.Винаги настръхвам и се просълзявам, когато слушам песента "Заблеяло ми агънце". Невероятна песен!