0
Днес църквата почита света Параскева, наричана у нас света Петка. Тя се счита за закрилница на семейството и на жените.
Света преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ Петка Българска, е сред най-почитаните светици в България и в православния свят. Била родена през ХI век в град Епиват (днес Селимпаша в Турция, на тракийското крайбрежие на Мраморно море). Родителите й били заможни и добродетелни хора.
Параскева, чието име означава "подготовка", но и "петък" (седмичният ден на подготовка за съботния покой при евреите), от малка проявявала любов и състрадание към бедните и страдащите, както ни съветва Иисус Христос. Често разменяла хубавите си и чисти дрехи за дрипите на някой несретник или просякиня. А когато родителите й починали, тя раздала цялото си имущество на бедните и отишла да се поклони на множеството светини в столицата Цариград, където живяла като подвижница при един храм, а след известно време заминала с кораб за Йерусалим. Там се поклонила на всички места, по които е минал Спасителят, и постъпила в женски манастир, където приела монашество. След години тя отишла да живее като отшелница в Йорданската пустиня.
В края на живота си се върнала в родния край, но живяла край храма в град Каликратия (сега Мимарсинан) и се грижела за чистотата в Божия дом. Никой не разпознал в смирената монахиня девойката от Епиват. А когато починала, погребали неизвестната монахиня в гробището за пришълци в Каликратия.
След време тялото й по чудесен начин било открито нетленно. При светите й мощи ставали много чудеса. Затова през 1238 г. цар Йоан Асен II и Търновският патриарх Йоаким ги пренесли в българската столица. Житието ѝ е написано в следващия век от свети патриарх Евтимий.
След падането на Търново под турците мощите й били отнесени във Видин, оттам - в Белград.
В 1521 г. турският султан Сюлейман Великолепни превзел Белград и изпратил мощите на влашкия воевода Ио Василий Воевод. В замяна на това Воевод изпратил на патриаршията значителна сума, с която била изплатена част от данъците ѝ, налагани от турската власт.
Мощите на преподобна Петка Българска били пренесени в град Яш, Румъния, от 1641 г. те се пазят в храма "Св. Трима светители". Още от древни времена паметта на св. Петка – Параскева се тачи благоговейно както в България, така и в Гърция, Сърбия и Румъния.
В народната традиция се смята, че светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните. От Петковден започват сгледите, годежите и сватбите.
Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа трябва да е приключила.
На този ден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове. На масата се слага гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листи, шкембе и ястия с праз.
До Димитровден – 26 октомври, жените не бива да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец. Смята се, че ако човек облече дреха, ушита в дните между Петковден и Димитровден, ще се полудее или разболее.
Имен ден празнуват Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Петкана и Кева.
Източници: БТА, bTV
Напиши коментар