0
Доскоро се питахме ще има ли български плодове на пазара и каква реколта от кайсии и череши се очаква. Прогнозите на овощарите бяха положителни. В разгара на сезона на черешите се оказва, че овощарите от Североизточна България са изправени пред угрозата да няма кой да изкупи продукцията им. Череши има - пазар няма. Това е основният проблем. Хората няма къде да реализират продукцията си, за разлика от техните колеги, овощарите в Южна България. Там имало организирано изкупуване било за търговия, било за преработка. Тук този проблем е почти нерешим и всеки един от тях се спасява поединично. Дори са загубили румънските пазари, които са имали до скоро.
Отиваме в подредена овощна градина в Глоджево, чийто стопани преди около 13 години купили специално подбрани сортове и започнали да се занимават с овощарство. Борка и Валентин Тодорови отглеждат 100 декара череши. Тази година очакват по около 500 килограма плод от декар. И въпреки че черешите им са качествени и вкусни, стопаните не могат да осигурят пазар за цялата продукция. Продават ден за ден и в ограничени количества. „Пазарът е в населените места - в Разград, във Варна, Шумен, Русе. И на борси се опитваме да продаваме като сами се организираме”, разказва Валентин Тодоров. Той добавя, че големите изкупвателни и преработвателни центрове се намират само в Южна България и вероятно заради цената на транспорта до там не купуват череши от североизточните региони. „При тях има повече изкупватели, за пулп има, докато тук при нас това не е развито и затова имаме големи трудности с реализацията на плода”, казва Борка Тодорова.
Подобна била ситуацията във всички области на Североизточна България, разказват овощари и от други райони. На места в масивите близо до Сливо поле изкупвачи предлагали 20 процента по-ниска цена в сравнение с миналата година, а заплащането на работниците през тази се е повишило с 30 на сто. „С покачване на минималната заплата и надникът на работника трябва да бъде нагоре. По този начин разходите се увеличават, цените на препаратите се увеличават, цената на нафтата също, а продажната цена не може да достигне такива нива, за да компенсира разходите, които правим”, обясни Валентин. Спецификата на плодовата реколта е, че трябва да се реализира в рамките на една седмица. „Черешата не може да бъде и презряла, не може да бъде и зелена. Имаме определен срок, в който трябва да я оберем и да я реализираме“, разказа Валентин.
Ако не успеят, то черешите ще се развалят и отиват за ракия. А цената в този случай е толкова ниска, че едва покрива разходите само да се оберат черешите. И за да не се похабят плодовете на труда им, овощарите предлагат дали с частна, дали с държавна инициатива да се изградят изкупвателни и преработвателни центрове. „Така могат да изкупуват нашата череша, да я сортират, да я охладят, да я пакетират, тя става за износ за Европа, нашата череша е най-вкусната череша в цял свят. Няма държавна политика която да организира и да ги направи тези неща - било то борси или машини, които да ги преработват и да ги пакетират. Могат да събират череши от всички производители и да обявят на международните борси, че има 50 тона или 100 тона череша сортирана. По този начин, мисля, че ще се пробие на европейския пазар”, разсъждава Валентин.
Съпругата му Борка дава пример със съседна Румъния и как там са защитили родното си производство. „Преди нямаше проблем - излизаме през границата и отиваме на един пазар в Букурещ. Но сега вече, за да изнесем там череши, трябва да отидем до определена фирма, да покажем, че имаме договор с конкретен човек или фирма. Такъв закон вкараха и сега ни е трудно и там да отидем. Така защитиха производството си”, обясни Борка.
И като за всяка дейност под открито небе, времето е решаващ фактор. Дали ще има слънце и добра реколта или пък дъжд, който да унищожи плодовете?. „Всяка сутрин гледаме времето, защото много сме зависими от това в нашата работа”, разказват овощарите и се надяват не само на хубаво време, но и на добра държавна политика за сектора.
Напиши коментар