0
Д-р Цветан Райчинов е управител на ДКЦ-1 и председател на Районната лекарска колегия в Русе. Той е роден в София, където през 1986 г. завършва Медицинската академия. След това специализира акушерство и гинекология. От 1999 г. е управител на Диагностично-консултативен център в Русе. Д-р Райчинов е бил два мандата председател на Българския лекарски съюз.
След обявяването на извънредното положение и наложените ограничителни мерки, профилактичните прегледи и плановите операции бяха спряни. Хронично болните, както и всички, на които се налага да си направят изследвания или да преминат през консултации, намалиха значително посещенията си при лекарите заради страха от коронавируса. Пациентите останаха по домовете си, а докторите все още са в кабинетите си. Не се знае обаче докога медицинските лица ще могат да издържат на поста си, тъй като с потока от пациенти спряха и приходите за общинските здравни заведения, които получават плащания на базата на извършена дейност по принципа "парите следват пациента".
Дали ще се стигне до затварянето на общински здравни заведения и дали могат да се спасят, разговаряме с д-р Цветан Райчинов, управител на ДКЦ – 1.
-Д-р Райчинов, колко пациенти на ден минават през кабинетите на ДКЦ-1, откакто се появи заплахата от коронавируса?
- Пациентите вече са много малко и много рядко. Посещенията им са намалели с близо 90% през март. Подобно е положението и в другите заведения за специализираната медицинска помощ в града. Това са Диагностично-консултативните центрове, медицинските центрове, индивидуалните практики на специалисти, както и различните болници. Хората се страхуват да ходят на лекар, за да не се заразят от коронавируса. И пак заради него престанаха да обръщат внимание на другите си болести. Затова докторските кабинети са празни, коридорите в здравните заведения са празни, чакалните са празни.
Аз не знам колко са починалите хора от коронавируса досега. Очаквам обаче много повече граждани да си отидат от други болести, от които са спрели да се лекуват, защото не са се погрижили навреме за себе си. Това са сърдечно-съдови болести, онкозаболявания, диабет и така нататък. Десет пъти повече ще са хората, умрели от други, нелекувани болести, отколкото от коронавируса. В сегашната ситуация, когато гражданите не излизат навън, защото ги е страх, или защото така са призовани да правят, те са лишени от адекватна медицинска помощ, тъй като не посещават лекарите. А това може да се разреши, като се направи график за посещения в кабинетите на 15 минути, така че да не се струпват много хора на едно място.
- Как липсата на пациенти се отразява на финансовото състояние на общинските здравни заведения?
- Не знам как ще платим разходите си за март. За февруари ще се справим с издръжката, но след това вече не знам. Здравната каса и Министерството на здравеопазването трябва да вземат решение да се плаща някаква усреднена стойност от предходните месеци, защото така или иначе има предвиден бюджет за тази дейност. Средствата са в Здравната каса, осигурени са и няма нужда от допълнителни пари от бюджета. Така стои въпросът и с общинските болници. Единствените, които макар и със силно намалени доходи, може би с 30% - 40% , но все пак с някакви гарантирани приходи от касата, са семейните лекари. Всички останали работим на парче. Не виждам как ще осигурим пари за заплатите на хората по трудов договор отсега нататък.
Да не говоря пък, че ние сами си плащаме и за личните предпазни средства. Досега никой никакви предпазни средства не ни е осигурил. А точно ние се срещаме предимно с възрастни хора, защото боледуват основно те. Досега обаче не съм чул някой някъде да е дал нещо за другите общински заведения, освен за болниците. Всичко е само за тях. А ние сме тези, които са на първа линия. При нас е първият контакт на пациента с лекаря–специалист. И въпреки това нямаме средства за индивидуална защита. Каквото сме могли, сами сме си го осигурявали. В ДКЦ-1 започнахме по няколко пъти на ден да дезинфекцираме коридори, чакални, дръжки на врати, перила, както и банкомата. Но няма хора. А всичко това струва пари. Е, откъде да дойдат парите, като нямаме приходи. Затова трябва да се смени системата, и то много бързо. Да не се плаща като на плод зеленчук - за продадено кило домати или както е при нас, на прегледан пациент. Извинявайте за сравнението, но е така.
- Какви недостатъци на сегашната здравна система разкрива сегашната ситуация?
-Точно сега се вижда най-ясно колко невероятно порочна е системата в България - да се плаща на преминал болен. То и без това в Европа по тази система работят само България и Румъния. Точно сега се вижда също, че цялата система трябва и ще се срути. Защото дори и големите болници не могат да правят планови приеми, което е основна част от приходите им. В същото време обаче никой не споменава нищо за този проблем.
А докато другите бизнеси излизат в отпуск и съкращават персонал, ние не можем да си позволим това. Отпуските ни се осигуряват от собствените ни приходи. Като пусна колегите в платена отпуска, това означава, че те после трябва да работят една година, за да възстановят средствата си за отпуската. Ние нямаме откъде да получаваме средства. А ако и нас, лекарите, ни няма, как ще справим след няколко месеца с тълпите от гладни и болни хора по улиците? Откакто съм започнал работа от миналия век, никога досега такава криза не съм виждал. Тогава да заключим заведението и да не работим! Поне няма да има разходи за парно,ток, вода. Ама не знам какви лекари трябва да сме, за да го направим това. Разберете, и колегите вече не издържат. Една трета от лекарите са пенсионери, които продължават да работят. Ако тргнете по кабинетите, ще видите предимно бели коси. Застрашително застаряване на практикуващите лекари.
- Кой би трябвало и как да реагира на създалата се ситуация?
-Инициативата трябва да тръгне от министъра на здравеопазването, тъй като той е човекът, който отговаря основно за системата. Не е необходимо да се наливат други извънредни пари, а просто бюджетът да се преразпредели. Ако трябва, после да се удържат някакви суми, макар че тези средства, които са в Здравната каса, са предвидени единствено и само за здравеопазване.
Общинският съвет също би могъл да помисли да направи нещо по въпроса. Ако е възможно, да задели някакви средства поне за ток, вода, отопление – неща, които са сериозно перо за издръжката. Така ще останат средства все пак работещите в общинските заведения да получат някакви заплати. Ами и те са хора, и те имат кредити, плащания, сметки по домовете.
Аз вече говорих с кмета Пенчо Милков и той се отнесе най-добронамерено към проблема. Помоли ме да му предоставим справка за предходни месеци и за месец март. Сега изчаквам да свърши март, да видим какви са действителните числа и колко голямо е бедствието, за да предам реална справка. Написал съм писмо и до министър Ананиев и очаквам някакъв отговор дали въобще министерството ще предприеме нещо. Министърът е този, който трябва да е водещ, да не говорим, че той е и икономист и трябва да е съвсем наясно с тази ситуация. Трябва да се помисли сега за проблема, защото после ще стане безкрайно късно.
- Какво да правят русенци, докато чакат системата да се промени ?
- Преглеждайте се редовно и навреме, за да не се усложни състоянието ви. Този вирус все някога ще мине и отмине. Никой не знае кога точно, но ще отмине. Неговото съществуване обаче не изключва да се лекуваме от всички останали болести, които ги имаме открай време. Не са нови болести, но са достатъчно известни като опасни и рискови. Ходете на лекар, за да се погрижите за себе си.
Напиши коментар