Д-р Цветеслава Гълъбова е психиатър, магистър по икономика, експерт по съдебна психиатрия, директор на Държаваната психиатрична болница "Св. Иван Рилски" в София.
- Д-р Гълъбова, в тази обстановка на изолация кои групи от хора очаквате да бъдат най-засегнати?
- Всички групи. Всички хора са засегнати от изолацията защото, както се казва човекът е социално животно и социалната изолация ще се отрази на всички. Независимо от социалния статус, независимо от личностните им характеристики, образование, раса, занятие, но, разбира, се отраженията ще са в зависимост от всички тези фактори, които изброих, и ще бъдат различни.
- Може ли да чертаем апокалиптична картина?
- Ние всичко можем да чертаем, но не бива. И все пак да не забравяме, че тази пандемия ни е споходила през 21-ви век - високотехнологичен век, в който науката и медицината са изключително напреднали. Добрата развръзка е, че приключване на пандемията ще има в рамките на няколко месеца, все пак не сме в средните векове, когато чумата е вилняла 200 години. Не бива да сме катастрофично настроени, защото нещата ще имат добър край, за съжаление с цената на много човешки животи, но ще се справим, всички ще се справим. Този път всички трябва да разберем смисъла на думата „заедност“. Не физическа близост, а духовна и емоционална близост, която в 21-ви век , благодарение на многобройните комуникационни канали, може да поддържаме връзка със своите най-близки и любими хора и така ще минем по-леко през тази наистина тежка криза. Изключително важно е обаче да съхраним нашата човечност!
- Как ще посъветвате това да се случи при предвижданата икономическа криза, когато е възможно хората да излязат на улицата ,огладнели и озверели?
- Със страховете относно икономическата нестабилност ние не можем да се справим сами Особено, когато има реална заплаха, когато вече сме или ще останем без работа. В това отношение огромна роля трябва да изиграе държавата със съответен пакет мерки. Защото колкото и да сме психически устойчиви, колкото и да имаме позитивна нагласа към нещата от живота и да сме борбени, ако сме безработни, нямаме пари, нямаме с какво да нахраним семействата си, всичко това ще отиде на кино. Човек не бива да разчита, че може сам да се справи. Духът ми е свободен, но нямам 2 лв. да си купя хляб - тук се приключва със свободния дух. С много неща можем да се справим сами и с близките си, но има неща, които са работа на държавата, и само всички заедно като хора, като общество, като институции, ако се подкрепяме един друг, можем да излезем с по-малко щети от тази тежка, гадна икономическа криза.
- Вие казвате, че държавата трябва да работи с медицинските лица на първа линия по методология за психологическа помощ. Потърси ли държавата психолозите и психиатрите, за да окажат такава помощ?
- Не, все още не. Това са едни програми за превенция на синдрома на изпепеляване, които включват в себе си психологическа подкрепа, индивидуални и групови сесии, анализ на случая и така нататък. Това е психологическа работа със застрашените от със синдром на професионално изпепеляване, най- общо казано.
- А Вие, специалистите в тази област бихте ли предложили помощ на държавата, след като тя още не се е сетила за това?
- Да, смятаме да предложим.
- Ще се отключат ли психози в този карантинен период?
- Нека не плашим хората. Психози са шизофренията, биполярно афективно разстройство, шизоафективно разстройство, за щастие те не зависят от външните обстоятелства, т.е. изобщо не очаквам ръст на психотичните психични разстройства. Хората трябва да бъдат спокойни, че поне това няма да ги сполети.
- Чуха се коментари на Ваши колеги, че е възможно засилване на случаите на домашно насилие...
- Това не е изключено. Когато човек е поставен в екстремни за него условия, безспорно социалната изолация за всички е по-малко или повече екстремно условие. При подобни условия много бързо и лесно лъсват личностните дефицити. Безспорно , човек, който по принцип е агресивен и със сериозни личностни дефицити, не е невъзможно да прибегне и до домашно насилие. Още повече, че много хора, за съжаление, у нас се справят със стреса и тревожността, употребявайки алкохол. В България има една удивителна за мен толерантност към ежедневното пиене. Особено сега, когато пък можеш да пиеш на воля, защото си в къщи и няма какво друго да правиш. Аз лично предвиждам увеличаване на битовото пиянство, а от увеличаване количеството на алкохола до агресията и насилието има само една крачка. Борбата със зависимостите, особено при алкохола, не минава през рестрикции и забрани.
- Да търсят ли хората в тази обстановка помощ от психолози? Макар да знаем, че българите като че ли още смятат това за срамно...
- Да, да търсят. Мисля, че притеснението от това вече се преодолява, или ще се преодолее напълно. При тази криза това ще е един от добрите ефекти - хората ще разберат, че няма нищо страшно и срамно да се обърнат към професионалист. Сега много колеги предлагат онлайн консултации, включително безплатно. Има достатъчно информация в мрежата, може да се избере добър психолог или да се прави онлайн консултация. Препоръчвам, ако бъдат посъветвани от лекар или от психолог да посетят психиатър, нека да го направят. Психолозите не изписват лекарства. Лекарствата се изписват психиатри, но хората да не минават на вариант прием на медикаменти, които те сами са си назначили. Не бива да си самоназначават лечение, а да се лекуват с такива лекарства, които изписват психиатрите.
- Какво ще се случи в тази криза с хората, които вече са регистрирани с психически заболявания?
- Хората с тежки психични заболявания, които са извън болниците и не са добре, подчертавам - не са добре, а не защото съседите им го искат, следва да бъдат настанявани в лечебни заведения за овладяване на ситуацията. Големият проблем е, че след изписване, ако нямат близки, няма кой да полага грижи за тях. Тези хора имат нужда от грижа, а не от контролни и милиционерски похвати. За съжаление, тази система за грижа не се създаде у нас. Изготвихме Стратегия за психично здраве, но пандемията малко ще забави нещата. Така или иначе, тези хора имат нужда от грижа вътре или вън от пандемия. Но пак казвам - самите заболявания не се обострят от тези фактори, тоест от кризата.
- За финал, кажете, моля, как ние, хората, да се успокояваме, за да се справим индивидуално с кризата?
- Хората могат сами да се успокояват, като ангажират мозъка си с нещо друго, нещо различно. Сега интернет предлага изключително богати възможности за гледане на постановки онлайн, концерти, за разходки из музеи, всички оператори на телевизии пуснаха по много канали с филми. Четете книги, разговоряйте с близките си, разказвайте си смешни истории. Изключително много възможности има. Не бива да се забиваме постоянно в новините. Моята препоръка е не повече от 10-15 минути на ден да се следят новините за коронавируса, през другото време има какво да се прави.
Сега стоим вкъщи, можем да си прередим гардеробите, идва пролетното почистване, изобщо има толкова много задачи, които можем да свършим. Просто е много важно да не се забиваме в изключително много информация за коронавируса.
Напиши коментар