Да върнем Москов в реалността

Стоица АРГИЛАШКИ

Eдин от най-харизматичните министри в кабинета „Борисов2” - Петър Москов, вече не е приеман толкова безкритично - както в колегиалните му среди, така и сред останалите симпатизанти на радикално дясната реформа. Преди да стане министър, Москов беше пример за свободомислещ реформатор, модерен доктор, олицетворение на благородството на медицинската професия, завъртяна в центрофугата на скапаната здравна система. След сядането му в министерския стол се пръкна обаче и първата гениална идея на добрия специалист, но слаб администратор Москов - полицейски автомобили, които трябваше да ескортират линейките в циганските гета. Не предприемаме хуманен ход без луноход!- това беше не само смешна, но и дълбоко погрешна, дори антиконституционна демонстрация на антихуманизъм. Не с полиция, с други превантивни „санкции”/действия беше необходимо да се застане срещу откровената цигания в раздрънканата линейка на неотложната медицинска помощ.

Откровено казано, Москов и сега ми е симпатичен, но като че ли някой трябва да му подскаже, че с „Москвич” е опасно да се правят остри завои върху разкаляния коларски път на българското здравеопазване. Този енергичен, синеок рицар на доблестта трябваше да осмисли с цялото си войнство (лекарската гилдия) смисъла на предлаганите реформи. Но той се въодушеви от пожарникарските прийоми на мин.председателя и започна да мисли мащабно… непродуктивно. Необходимо беше да съблече най-напред ръждясалите доспехи на словесната пропаганда сред колегите си с реален и задълбочен разговор по проблемите на всички звена в здравеопазването - от циганските издевателства върху екипите за бърза помощ – до тоталното „изтичане” на специалисти в чужбина. Нашите болници са обезкървени откъм читави доктори. В диспансерите за лечение на онкоболните добрите диагностици и читавите оператори се броят на пръстите на едната ръка. Според мен симпатягата Москов е за управленческо диагностициране. Психолозите боравят при подобни случаи с термина „бърнаут“ (burnout) - прегряване. Здравният министър е преуморен и доказателство за това са думите му: „Нямам намерение да ставам кмет на София, папа на Рим, генерален секретар на НАТО или нещо друго…” Опазил Бог, особено пък ако трябва да стане и … папа(!) Има такива дни в живота на всеки супер добър професионалист. Нека да се опитаме да го разберем и да му помогнем, като го върнем в реалността, защото покрай неговия бушон прегаря и бушонът на лекарското търпение.