0
В последния работен ден преди дългата ваканция депутатите решиха да запазят нулевата ставка на брашното и хляба до края на годината. Промяната в Закона за данък върху добавената стойност беше приета в заключителните разпоредби от измененията в Закона за хазарта. Срокът на нулева ставка за хляба и брашното изтичаше на 30 юни тази година.
До 31 декември 2024 г. включително данъчната основа, посочена в данъчния документ, издаден от производителя или вносителя за доставка на определени видове хляб, може да бъде увеличена с максимална надценка в размер до 15 на сто без данъка по този закон по веригата доставки до краен потребител, приеха депутатите. По предложение на Десислава Танева беше уточнено в закона, че мярката за ограничаване на надценката се отнася за бял хляб, хляб „Добруджа“ и типов хляб.
Разпоредбите в Закона за ДДС бяха предложени от председателя на Комисията по бюджет и финанси Йордан Цонев (ДПС). Удължената ставка и таванът върху надценката влизат в сила от 1 юли 2024 г., решиха депутатите. Цонев обясни, че са дали задание на Министерството на икономиката и на Министерството на финансите за въздействието на мярката по отношение на надценката и ако не е ефективна и не води до понижение на цената на хляба, в новия парламент ще я променят.
Браншът вече се обяви против тавана на надценката. Според собственика на пекарна Жулиен Таушанов това е „поредният предизборен фойерверк”. „По този начин депутатите признават, че за много хора в България в 21 век е трудно да си купят хляб. Това е оценка за политиците”, смята хлебарят.
Председателят на Съюза на хлебарите в Бургас Димитър Людиев благодари за това, че нулевата ставка на хляба ще важи до края на годината. „Ако трябваше да коригираме цените от 1 юли, не вярвам някой да може да си го позволи. Това щеше да създаде сериозен стрес и по време на летния сезон за всички колеги в бранша. Няма основателна причина за промяна за данъци на суровини. Само работната ръка може да окаже влияние. Някои продукти може да поскъпнат с 5-10%. В сладкарството от седмици се увеличава цената на какаото, със сигурност продуктите там ще имат ръст. За хляба обаче не се очаква такъв”, отбеляза той пред NOVA.
По думите му по-малките търговски вериги не могат да си позволят висока надценка на хляба. „С 10-15 стотинки е ръстът на основните видове хляб там, докато в големите магазини е над 30%. Това е основната причина да се намерят едни и същи продукти на различни цени. Цените на брашното са стабилни, не се очаква да се повишат”, заяви Людиев.
От Сдружението за модерна търговия (СМТ), което обединява водещите търговци на дребно в България, изразиха притеснение относно предложението да се фиксира на 15 процента търговската надценка при хляба.
Според СМТ това представлява грубо изкривяване на конкуренцията, заплашва специализираните търговци с фалит и представлява риск за ограничаване предлагането на хляб и хлебни изделия на потребителите, което в краен резултат ще доведе до увеличаване на цените. Според тях то противоречи и на духа на Конституцията.
От СМТ посочват, че това предложение се прави без сериозен анализ, оценка на въздействие и съгласуване със заинтересованите страни, като в становището се посочва, че това е недопустимо в правова държава. Отбелязват още, че подобно предложение би могло да има съществени последствия върху търговията на дребно с бързооборотни стоки. Фиксирането на надценка не взема предвид разходите на търговците - за труд, енергия, транспорт, помещения, поддръжка, посочват от сдружението, като добавят, че тези разходи са различни при различните типове обекти - големи, малки и специализирани магазини. Фиксиране на надценката означава изхвърляне от пазара на специализираните магазини за хляб и хлебни изделия и ограничаване предлагането на хляб от малките търговци, които предлагат ограничен стоков асортимент, пишат от СМТ. Отбелязва се и че съществуват редица становища на Комисията за защита на конкуренцията и Министерството на икономиката, които са против определянето на фиксирани надценки.
Напиши коментар