0
Русенската опера закри своя седемдесет и втори творчески сезон с грандиозен симфони-рок концерт. Оркестърът и хорът на оперния ни театър, в симбиоза с рок-група „Кикимора“ и блестящия Николо Коцев, дирижирани от маестро Димитър Коцев, сътвориха фантастично шоу на сцената на Летния театър в петък вечер. Два часа с вечните рок хитове от миналия век в спектакъла “They Say Rock Is Dead?” („Казват, че рокът е мъртъв?“) бяха недостатъчни за публиката. Тя пееше с цяло гърло, бурно аплодираше след всяко парче и акорд дори; с гора от ръце и с фенерчета от телефони взривяваше горещата вечер. Хорът на публиката звучеше също толкова вдъхновяващо, колкото и Хорът на операта. Стелиана Димитрова – Хернани, хормайсторът, получи специални адмирации от Николо Коцев.
Рейнбоу –„Преспи с дявола“ и „Стълба към небето“ на Лед Цепелин, Ей Си/Ди Си с „Пътят към ада“, Ван Хален, Куин и „Бохемска рапсодия“, “Юлско утро“ на Юрая Хийп. Джон Фарнам – „Ти си гласът“ и Форинър бяха част от зашеметяващата програма, която накара не само зрителите да куфеят, а и диригентът да си свали фрака и истински да „подивее“ на сцената. Накрая подари палката си на публиката, а тя получи своите няколко биса и дълго не пускаше музикантите! Невероятно!
Ден преди концерта се срещам с маестро Димитър Косев, главният диригент на Държавната опера в Русе, който трябваше да дирижира този прекрасен концерт. Самият той обещаваше в социалните мрежи, че ще бъде грандиозен и епичен концерт – особено като знаем пристрастията му към рок музиката. Обещанията му не само, че се сбъднаха, но надхвърлиха далеч очакванията на препълнения до краен предел Летен театър.
- Г-н Косев, как се спряхте на такова закриване на сезона, ще повярват ли зрителите, че рокът е жив?
- Трябва да отбележим, че покрай всички трудности, които имаме със сградата, с тези делегирани бюджети и финансови затруднения и смяната на ръководство, през последните няколко години ние спряхме да правим такива концерти, спряхме да каним големи, популярни певци, рокмузиканти, спряхме да свирим с групи, спряхме да правим тези т.н. трибюти. Колкото и да са хубави, те са финансови неизгодни, защото разходите са огромни. А ако трябва да направим една „Травиата“, тя ни струва нула лева. Но все пак назря моментът да убедя новия ни директор, че поне един път можем да направим такъв концерт и прекрасно съвпадна с това да закрием сезона.
- Такъв вид концерти не са ли по-комерсиални, по-печеливши?
- По-печеливши са, но разходите са огромни по озвучаването, осветлението, хонорари на всички гости. Все пак нашият продукт на дейност не е рок концерти, а е опера и балет. Но с правенето на такива концерти с мярка, с вкус, с уважение към предметната ни дейност, спокойно можем да си позволим няколко на сезон.
- „Грандиозен“ – защо? Заради големия брой изпълнители на сцената или заради програмата?
- Много рядко вече се намесва в такъв концерт и хор, а ние го правим. За първи път има такъв концерт в Русе с оркестъра и хора, в който няма да свирим песните само на една единствена група. Тук ще покажем, че рокът не е умрял и ще изсвирим едни от най-популярните рок химни и хитовете на любими групи на няколко поколения.
- Кой направи аранжиментите и подбра песните?
- Николо Коцев. Той е дипломиран музикант, цигулар, човек с консерватория. Във всичките проекти, които правим заедно, аранжиментите са негови и подборът също.
- Николо Коцев казва, че вие сте от тези музиканти, които с единия крак сте в класическия свят, а с другия – в модерния рок и поп свят? Как се случи?
- Аз съм израснал по ресторанти и по кръчми. Така че още преди да почна да слушам и да се занимавам с класическа музика, аз съм израснал с популярната такава покрай моите родители. (Коцев е и племенник на композитора Атанас Косев). Аз съм генетично обременен да слушам популярна и рок музика, да слушам дори АББА и т.н европейски хитове, не само американски. Изведнъж обаче класиката се появява като мое образование, после и като моя професия. И ето ги двата крака. Единият е как свиря в групи и до ден днешен като барабанист, като пианист и като басист. От другата страна – съм главен диригент на една от най-големите държавни институции в България и продължавам ежемесечно, ежеседмично да имам спектакли и да правя тежки опери, и да дирижирам балет, и всичко, което се случва в един оперен театър. Този въпрос ми го зададе моят, тогава бъдещ професор по дирижиране, на моя приемен изпит. Попита ме „кое харесваш повече – симфоничното или оперното изкуство“? Аз казах симфоничното, просто защото нямах представя от оперното. Оказа се, че оперното изкуство и създаването на една оперна продукция е като един малък микроорганизъм, който е взаимно свързан и всеки зависи от всеки в него. И това ме завладя.
- Организацията на такъв мащабен рок концерт със симфоничен оркестър изисква по-особен вид подготовка. Разкажете малко от кухнята...
- Знаете, най-тежкото нещо в този концерт е как да направим комфорта на оперния ни оркестър на сцената, защото те са свикнали да чуват само себе си, да свирят в зала или в оркестрина. Т.е. те да могат да се чуват при тази силна апаратура и да свирят с кеф. И обратното – как да убедя рок групата, че не са на стадион, а на професионална оперна сцена. И трябва да има разбиране и правилно отношение към професионалистите от нашия оркестър и хор. Технически е много сложно. Последното нещо, което правя преди спектакъл, е да си почивам. Особено на такива концерти. Аз отивам рано сутринта – окабеляваме, озвучение, осветление, сцена. И стоя до края на концерта, дори и след това – помагам при разглобяването, прибирането.
- Завършвате един успешен сезон с много реализирани Ваши идеи – концертът „Ново поколение“, детската опера „Рицарски поход“, „Русе дирижира Операта“, „На гости на малката Виена“, „Трите рояла“, балет с оркестър“ и др. Удовлетворен ли сте?
- Аз съм изключително органичен и естествен човек. Мога да Ви кажа, че ми се приплаква като се замисля колко неща издирижирах за последните няколко месеца. Аз имах за една седмица три различни спектакъла, в един ден съм имал по две репетиции за две различни неща, готвейки се за четвърто, примерно на следващата седмица. Направихме балет с оркестър, възродихме отново детската опера с едно брутално трудно заглавие – изключително! Не го пожелавам на никого! И когато директорът ме попита на есен кой ще го дирижира, казах, че не го давам на никого, не защото постъпвам егоистично, а защото искам да им спестя една огромна мъка и една тежина от плещите на моите колеги. И още толкова много други неща.
- Изключителен интерес предизвикахте, особено в музикалните среди в България, с концерта „Ново поколение“ в рамките на цикъла “Преглед на българските оркестри“. Ще има ли второ издание концертът или ще прерасне в нещо по-голямо?
- Този концерт беше направен малко напук. Аз си го заложих, защото такива неща не се правят – цялостни концерти от съвременни български автори. В рамките на „Нова българска музика“ винаги се слагат или Парашкев Хаджиев, Веселин Стоянов, или Васил Казанджиев. Но да се свирят млади живи композитори си е абсолютен риск. Отзивът беше изключително огромен, особено на Софийска сцена. Имахме своите съмнения - такова нещо не е правено. Не говорим тук за уважение към авторите, а говорим дори чисто финансово. Колко е изгодно, кой ще дойде на този концерт, хубава ли е музиката, не е ли? Трябваше много бързо да убедим публиката, че това не е онова, за което те си мислят като чуят „нова българска музика“ и с което са свикнали в последните 50 години. Ще ви кажа, че напук ще направя второ издание и надявам се, това някой ден да се превърне в конкурс за написване на ново българско симфонично произведение. Трябва да бъдат провокирани младите инструменталисти да композират. Вземете например един блестящ джазмен и преподавател по джаз като Ангел Заберски. Афинитетът му за класически оркестър се развива сравнително късно в неговия живот. Той в момента е във възхода на композиране за симфоничен оркестър. Пише постоянно и аз постоянно го провокирам. Може би за другото издание да изсвирим нещо изключително ново.
- Имате ли отношение към репертоарната политика на Операта и какво ще видим в новия сезон?
- Вече имам. Радвам се, когато имам директор, който има отношение към репертоарната политика и зная, че той ще се намеси сериозно в нея. Същевременно се радвам, когато е отворен към предложения, към леки и фини корекции на някой неща. Мога да заявя, че сме доста силен екип - и с Момчил Миланов, и с всички колеги, които сме застанали до Пламен Бейков в момента да го подкрепяме, да му помагаме, и да работим само за една единствена кауза. И това е операта – нищо друго! Няма да си купим нови коли скоро, това мога да ви го заявя. Основното, върху което се гради новият сезон, са две големи премиери – „Лястовичката“ от Дж. Пучини, а за ММД готвим „Лето 893“ от П. Хаджиев. Премиерите са скъпо нещо и много внимаваме, но мисля, че тези две неща ще се получат много добре, а имаме и интересни заглавия. Ще направим празничен концерт за дарителите на Русенската опера, на 1 октомври ще бъде „Русе дирижира Операта“. Имаме и юбилей – 60 години на Александър Крунев с „Риголето“, също и „Рицарския поход“. Единственото, което още не зная, е какво ще правим за Коледа и Нова година. Имаме традиции, но се надяваме малко да ги разчупим. Това ми е най-приятния момент за сезона.
- Как стои въпросът със залата?
- Нямаме сигурна сцена, но и датите не са сигурни. Не знаем при подаването на една дата в Доходното този месец тя дали ще остане за другия. Още по-лошо от чисто професионална гледна точка е, че ние нямаме Доходното предния ден за генерална репетиция. Правим генералните репетиции на „Набуко“, „Джани Скики“, „Кармен“, „Риголето“ на сцената на зала “Филхармония“ и отиваме директно на спектакъл в Доходното здание, което е убийство за професионалния певец, оркестранти и въобще за целия технически екип.
- Стигат ли Ви 24 часа в денонощието?
- Клишето е доста популярно, но аз взимам моята работа за едно много хубаво хоби. Не се увличам от стандартните диригентски илюзии, които самозабравят моите колеги и се самоспасявам. Разбира се, аз си върша нещата, все пак съм главен диригент, а като такъв няма как да не подхождам професионално. Гледам да се самосъхранявам и това ми спасява и ежедневието, и в дългосрочен план от психично изхабяване. Така успявам да имам 15 концерта за три месеца и то сериозни. Не се съмозаблуждавам, че дирижирането е всичко. Все пак имам дете на една годинка и искам да обръщам внимание и на други неща в живота.
- Сменяте ли памперси и колко време отделяте за семейството?
-Да! Когато се налага, с удоволствие и колкото мога повече! Прибирал съм се от най-далечните точки на България след спектакъл, само и само да съм си до семейството си. Това е безценно. Имам колеги, които виждат децата си само три пъти в годината. За тях може да е нормално, за мен не е. Аз съм семеен човек и домошар.
- Ще насочите ли сина си да тръгне по Вашия път?
- Той е обременен, идва на всички концерти без изключение. Постоянно и навсякъде. Няма да го спирам. Културата и изкуството са изграждащ механизъм за един човек, не за да си изкарва хляба, а за да е културно образован. Аз ще му дам основата, ще му покажа, че един човек, който слуша Моцарт, може да разкаже малко за някоя опера, да прави разлика между рок и предкласика, класика, романтизъм и модерност е напълно достатъчно. Нищо повече! С една дума, когато стане тийнейджър аз ще му обясня някои неща, оттам нататък той взима решението Знаете, че родителите винаги избиват комплекси от това, което те не са имали и не са правили, и го правят с децата си. Това се е случило с мен, с баща ми, с дядовците ми. и не съжалявам. Ако следвам това така пропорционално подредено, бих си избил сериозно комплекса, ако моят син бъде доста известен рокмузикант и ще свири по групи по цял свят. Може би това е единственото, в което бих го подкрепил.
- Кое най-хубавото, което ви се е случило през този сезон ?
- Аз си степенувам нещата по трудност и по това колко съм се съмнявал, колко е предизвикателно. Определено, след концерта в зала „България“, удовлетворението бе не толкова личностно, колкото да кажат, че това е един от най-добрите оркестри в България. В зала, в която свири, не кой да е. С безумната по сложност програма, която изсвирихме...
А някой казаха, че е най-добрият. Особено, когато очакват нивото ни да е паднало. Това е удовлетворение! Концертът „Ново поколение“ разбуни духовете и ни донесе огромен, огромен успех!
Автор: Пламенка Ангелова
.jpg)
Напиши коментар