0
През 1983 г. в София изгоря до основи тогавашният Държавен цирк. Сградата бе погълната от пламъците само за 3 часа. 6 години по-късно, през 1989 г., в „пожара” на промените бе изпепелен и социализмът, с цялата му доктринерска несъстоятелност и потайности, които се превърнаха в легенди и версии за необясними случки, примерно като тази с цирка на Солни пазар…
Сетихме се за пожара на Солни пазар с Драгомир Драганов при идването му в Русе за премиерата на Българския национален цирк „София”. Това беше първото гостуване на красивия „цирк-феникс” в нашия град. Докато подготвях репортаж от представлението, ми хрумна идеята да надникна зад червената завеса на манежа и да направя интервю с Драгомир Драганов.
Това вече възмъжало момче няма нужда от специално представяне, защото не само в България, но и в цирковите и артистичните среди в Европа много добре го познават. Предложих му да се опитаме да анализираме чрез моите въпроси и негови отговори „възкресението” на идеята да имаме в България автентичен цирк, с модерни послания към малките и големите зрители.
А иначе Драгомир Драганов има три прекрасни албума: „Искам те за мен”, “Ако си ангел”, „След теб”. От 1992 г. е в БНТ, като там с неговото име са свързани предаванията „Частен случай”, „Чай”, откъдето е прозвището му Драго Чая. В нощния блок „Полет над нощта” шансът го среща с легендарния режисьор Хачо Бояджиев. Няма как да не споменем дългогодишното му приятелство с Лили Иванова, за което той не обича да говори. От 2010 г. е директор на „Софийски цирк на сцена“ в столичното читалище „Цар Борис III“. През 2015 г. създаде виртуален музей на българското цирково изкуство, нарeчен „Bgcircus”.
Ето за какво говорихме с Драго, като се надявам, че ще успеете, макар и фрагментарно, да усетите част от магията на онова странно заразно забавление, наречено от римляните цирк.
- На 1 декември 2008 г. е премиерата на едно цирково „възкресение”. Поставихте началото на автентичен, но модерен Български цирк. 8 години след началото, по-лесно или по-трудно става за цирковото изкуство у нас ?
- Да, тогава поставихме началото на Български цирк „София” - това е точното наименование на цирка на Силвестър Лолов. Благодарен съм на съдбата, че ме срещна с този човек, който като мен, от дете, също е влюбен в цирковото изкуство. Все пак, ако не беше той да инвестира сериозни средства в това бляскаво начинание, сега едва ли щяхме да правим и това интервю. Наричам го „бляскаво начинание”, защото циркът, който помним от нашето детство е точно такъв - бляскав и пъстър, весел и много шумен, палитра от звуци. Цирк, който е нещо като „храм на детството”, място, където детският смях е над всичко. Такъв го помним, такъв искахме да го направим и такъв успяхме да го направим. Поне ми се струва, че сме реализирали една детска мечта, съживили сме една носталгия, което е красиво, разбира се. Може би точно заради това ние сме в много добри отношения и с колегите от останалите български циркове.
- Вярно ли е наистина? За първи път чувам в една гилдия, особено артистична - като цирковата, да няма завист и спорове за това кой е по-талантлив?
- Разбира се, че няма подобни противоборства. Така например, на нашата „зимна сцена” винаги гостуват при много голям успех представителни трупи от всички пътуващи български циркове в страната. Дори успяхме да съберем в една програма директорите на три пътуващи цирка и да направим страхотно шоу. А това е постижение, което не се нуждае от суперлативи, просто го направихме и всички бяха очаровани от резултата.
- В тандема „Силвестър Лолов - Драгомир Драганов” има ли спорове по какъв начин трябва да изглежда „новият костюм” на сегашния цирк? Един англичанин - Филип Астлей, през 1768 г. прави от класическия римски цирк първообраза на съвременната му визия. За какво спорите със Силвестър?
- Спорове има. Ежедневно. Ежечасно. Може би всяка минута, дори и всяка секунда. Но това е в градивната, в позитивната перспектива на сътрудничеството между нас. Не искам да ви разказвам какво се случва, когато и двамата сме едновременно в цирка. Но ние спорим за това как да бъдем по-съвършени. Как спектакълът да бъде на високо художествено, европейско и дори световно ниво. И въпреки тези високи критерии, да го направим така, че да бъде по джоба на българския зрител. Около тези неща са препирните ни.
- А мислиш ли, че българинът носи достатъчно съхранена любов към цирка, към изкуството изобщо. В тези непосилни времена на оцеляването, имаме ли помирение между публиката и творците, или къде има все пак „сблъсък”?
- Цирковото изкуство е скъпо удоволствие. Тази година, 2016-а, Български цирк „София” прави един невероятен жест към своята публика и към малките зрители. За съжаление, българските семейства наистина са обеднели. Затова ние решихме да предоставим възможност на повече хора да дойдат и да гледат представленията ни. Почти непосилно е това, което направихме, но сме дали дума и ще удържим на обещанието си. Един възрастен и едно дете (до 7 години) влизат на всяко представление срещу 15.00 лв. общ билет. Рекордно ниско е, не знам дали някой друг, освен нас, може да си позволи подобен „разкош”. Няма друг български цирк, който прави подобна „промоция”, но със Силвестър решихме, че колкото и да не е мениджърско, това е възпитателно за публиката. Искаме да я вкараме на представлението, да й доставим радост.
- Добре, но за какво тогава работите. Не вярвам да е на загуба?
- Всъщност, ние работим за …(прави малка пауза) изкуството. С подобни жестове трудно се преживява, само че имаме резерви. Става дума за възможност цирковото изкуство да получи нова визия и към него да се върне някогашният интерес, но така че когато си тръгва, публиката да си дава вътрешно обещание, че пак ще се върне под шапитото. Не случайно аз завършвам всяко едно представление с монолог, в който моля зрителите поне в един ден да не ни сравняват с цирка на самозваните ни политици, с цинизма и пошлостта, които се ширят все повече и повече в публичното пространство. Ние сме истинският цирк, другото не е цирк, не знам какво е всъщност.
- Защо нарекохте представлението „Супер героите на цирка”? В света на технологиите изкушението да се гледа цирк трябва наистина да е много конкурентно, за да Ви е съюзник, да Ви помага в спечелването на публиката?
- Не, не можем да се „сражаваме” с технологиите. Немислимо е, но можем да направим „мост” между класическия цирк и модерния свят. Да вкараме героите на модерния човек под купола на цирка, а похватите да са традиционните - шарж, забава, клоуни, смешки, перфектна акробатика и всичко останало. Мостът, за който говоря, е между кумирите от поколението на родителите и супер героите от днешния приказен свят на техните деца. Родителите водят децата си в цирка.Те го правят не само, за да е весело на малките, а защото интуитивно се връщат към своето детство, към бляскавия цирков спомен от своите първи контакти с това изкуство. А децата трябва да открият нещо свое, което истински ги вълнува, познато им е. Затова спектакълът беше наречен така и в класическата циркова форма се появиха супер героите на днешното поколение - персонажите от „Междузвездни войни” и Миньоните.
- Трудно ли се събира интернационална трупа, в която има циркови артисти от Украйна, Молдова, Русия, Унгария и българи, разбира се, това са все хора с контракти по световните циркови подиуми. Какъв е принципът на подбирането на участниците в един спектакъл?
- Не е лесно да се направи. Като артистичен директор на цирка не се спирам нито за секунда. Моята работа е с любов, търпение и последователност да ходя на световните циркови фестивали и на професионалните срещи на гилдията. Всяка година съм на фестивала в Монте Карло. Ходя буквално по целия свят и имам контакти с артисти от десетки страни и от водещите циркови школи. Задължително е да се познавам с най-големите мениджъри в цирковия бранш, на „ти” съм в контактите си с тях. По-трудното започва, когато трябва да се намери „златната среда” между цената и качеството на искания, предпочитания цирков продукт. За никого не е тайна, че феноменалните циркови номера струват скъпо. Ние можем да подберем програма на супер високо ниво, да я платим, да напълним, примерно, веднъж „Булстрад-Арена” в Русе, но какво ще правим след това? Високата цена на билета става непосилна за един пътуващ цирк. Защото така организираме едно великолепно и прескъпо шоу, което трудно ще продадем после в стран
.jpg)
Напиши коментар