0
Излезе от печат книгата "Ех, тази телевизия! Зазоряване преди полунощ" на издателство "Жанет 45". Авторът Стефан Велев я е определил като репортажен роман.
Стефан Велев е известен български журналист, общественик и интелектуалец. От 1971 до 1978 година е бил ръководител на програмата в Българската национална телевизия в екипа на Иван Славков. Има над 60 годни стаж в различни медии, театър и опера. Създател и първи генерален секретар на Асоциацията на балканските информационни агенции и почетен гражданин на Охрид. Бил е главен координатор на Театъра на нациите в София и на Международната детска асамблея, участва в изграждането на НДК и реставрацията на Народния театър "Иван Вазов".
В книгата "Ех, тази телевизия! Зазоряване преди полунощ" авторът разказва за творческия си път, дълбоко свързан с работата му в Българската национална телевизия през 70-те години. Това е времето, когато се създава и русенският телевизионен център. На първото живо излъчване от крайдунавския град, което се превръща в запомнящо се приключение, авторът е посветил главата "В ламаринения кюнец". В нея той разказва любопитен и малко известен епизод с едно малко коте, случил се в нощта преди първото директно излъчване на традиционната по това време манифестация на русенци по случай Октомврийската революция.
Стефан Велев
В ЛАМАРИНЕНИЯ КЮНЕЦ
Откривахме новия Телевизионен център в Русе. За такива събития обикновено се избираше някоя знакова дата и затова прерязването на лентата щеше да стане на седми ноември, празник на руската Велика октомврийска революция (1917), който в онези далечни времена се честваше едва ли не по-тържествено от нашите национални празници.
До късно вечерта бях в студиото на Кулата и с нощния влак призори вече съм в дунавския град. Беше студена и влажна ноемврийска нощ, полупразният автобус, който ни пое от гарата, се запровира из тъмните обиколни улици, вместо направо да тръгне към хотел "Дунав" в центъра на града – той, кой знае защо, по това време беше затворен от КАТ (пътната милиция).
На осветения вход на хотела ме посреща директорът на продукцията Стефан Иванов, който, заедно с Бистра Костова, втория организатор, бяха от няколко дни в Русе. Те трябваше да подготвят откриването на телевизионния център и въвеждането му в първия ефир с директно предаване от централния площад на празничната манифестация по случай Октомврийската революция. Очевидно и сега, късно през нощта, подготовката продължаваше още. Стефан пое пътната ми чанта, остави я на сънната рецепция и ме поведе към телевизионните станции и техниците, които „разгъваха“ ПТС-ите на площада. Стефан беше изнервен – вечерта, в последния момент, режисьорът Иван Комитов поискал трибуната, на която ще стоят местните ръководители, да бъде преместена през улицата, а не там, където е била винаги досега.
Директорът на продукцията Стефан Иванов и Бистра Костова неизменно заедно. Преди да пъхнат котето в студения ламаринен кюнец
Мотивите на Комитов, естествено били художествени - така слънцето ще огрява не в гръб, а в лице хората от официалната трибуна и кадърът няма да е „контра-жур“, а ще бъде с необходимото качество. Обаче, възникнали два доста сложни, за всички времена, въпроса - манифестацията трябваше да смени своята досегашна посока и колоните да тръгнат в обратна посока, а не както е било винаги - от изток на запад. Цялата дългогодишна организация отиваше на кино, в града още вечерта настъпило напрежение. Добре, това все пак беше грижа на градските власти.
Но внезапно възникнал и още един проблем - телевизионните станции не можели да бъдат преместени в новата си позиция и затова кабелите на камерите трябвало да преминат през площада, по който ще вървят хората и ще ги газят. Да се мачкат кабелите? Ето това вече било невъзможно! Невъзможно ли? - Не-е-е! И тогава Стефан Иванов и Бистра организирали, през нощта преди седми ноември, прокопаване на канал под пътното платно, полагане на ламаринена тръба в него и след това, още същата нощ, възстановяване отгоре на паважната настилка. За да може утре възторжената манифестация да премине по това трасе. Всичко вървяло спокойно и успешно, нещата почвали да се случват съгласно изискванията на режисьора Комитов и малко преди аз да дойда, почти призори, идва поредната неприятност. Кабелистите започнали прокарването на кабела. Той, обаче, бил доста мек и гъвкав, а разстоянието в кюнеца – голямо. И някъде към средата на подземното трасе кабелът започва да се гъне, и увива, и смотава. Стоп! Повече не можело да помръдне нито на сантиметър.
Обмислили и решили предварително да се пусне вътре тънка жилава корда и на нея след това да се закачи дебелия камерен кабел. На Стефан и Бистра тогава дошла гениалната идея, тънката корда да се завърже за едно коте. То да се подмами от отсрещната страна с памук, натопен с валериан, за да тича през ламаринения кюнец и да извади на бял свят кордата от другата страна. На нея ще привържат тежкия кабел и той след това ще поеме своя път под паважа.
Всъщност аз присъствах точно на финала, когато призори котето тържествуващо излезе от дупчицата под улицата от отсрещната страна, триумфиращо почна да си ближе козинката и да опитва да се отърве от кордата. Само след няколко минути от тайнствения отвор под паважа изпълзя и големият камерен кабел и го прикачиха към телевизионните камери. След минута беше свързан с ПТС-а. Манифестацията вече можеше да започне ... Вечерта, с директното включване от новото студио в Русе, Мария Тролева прочете и първите дунавски новини в националния ефир.
Мария Тролева откри първата програма на Районния телевизионен център Русе от студиото, което беше импровизирано в кабинета на Властта – на Първия секретар на окръжния комитет на Партията Петър Данаилов
Регионалният телевизионен център Русе от тези тържествени минути започна дългата си и много успешна творческа кариера. Местното ръководство ни предостави за директор Енчо Еневски и за главен редактор Димитър Шарков, кадърни и амбициозни колеги от русенските медии.
А в самия градски център преустроиха партийната сграда на Центъра за политическа просвета в модерни студия и в апаратни. Освен с ежедневните си новини, русенската ТВ - програма се разви и със собствена хубава музикална продукция, художествени програми, младежки и детски емисии.
Говорител-емблема на студиото стана Васил Попов, когото милионната ТВ аудитория запомни с приятното, специфично “русенско“ излъчване и с чудесния тембър на гласа си. Годишната собствена програма на РТЦ Русе достигна до 120 часа в националния ефир. Мартенските музикални дни бяха значими художествени прояви, които излъчвахме и за Интервизия, и за Западен Берлин, и за Гърция ...
Напиши коментар