0
Преди дни бях сред гостите на моя приятелка, в уютен, женски кръг, когато разговорът се насочи към темата за елегантността. Една от дамите, която срещах за първи път, слушаше с интерес и в един момент колебливо сподели, че тя нито се чувства елегантна, нито има желание да бъде такава. Помолих я да разкаже повече.
„Ами аз не се движа сред отбрано общество, нямам изискани дрехи и дори не нося червило. Имам провинициален акцент и не разбирам нищо от изкуство.” Тя продължи да изброява различни черти, които бе приписала на елегантността. Когато приключи, й казах: „О, скъпа, ако елегантността се свежда до това, повярвай ми, и аз не я искам. Е, освен красивите дрехи и червилото, разбира се.” С такова претенциозно и надменно определение за елегантност повечето жени биха избягали възможно най-далеч.
Винаги, когато говоря за елегантност, говоря за нещо много по-дълбоко от външния блясък. Всъщност елегантността има много малко общо с това как се обличаме или какъв е финансовият ни статус.
Елегантността е преди всичко състояние на духа.
Срещала съм хора, за които елегантността се свежда до демонстрация на измислена, често претенциозна изтънченост; разкош. За други пък означава изисканост, изящество и добър вкус (от латински eleganta – вкус, приличие, изисканост).
И за протокола, когато говоря за елегантност, съм склонна да приема второто определние.
За мен елегантност означава:
- Да бъда селективна и да се стремя към качество;
- Да знам какво ценя и да градя живота си около него;
- Да използвам ума си, а не да вярвам сляпо в това, което някой друг ми налага за истина;
- Да се обграждам с красота;
- Да се освобождавам от всичко, което не подкрепя визията за живота ми.
В нашия свят е прието да се мисли за елегантността повече като за външно проявление, отколкото като за вътрешно състояние. Приемам, че неща като изискан външен вид, добри маниери, правилен начин на изразяване, широка култура, биха могли да се превърнат в много елегантни области от живота ни и в никакъв случай не ги пренебрегвам. Но ако навлезем по-навътре?
Какво би било ако:
- се обградите само с онези неща, които обичате и издигат живота ви?
- култивирате своята увереност, като се отпуснете в потока на живота, вместо да бягате от него?
- се откажете да живеете с вътрешната битка, когато искате едно нещо, докато правите съвсем друго?
- се отнасяте с хората с уважение и доброта, но същевременно отстоявате личните си граници?
- харесвате това, което вече имате, вместо да се фокусирате 24/7 върху всичко, което нямате?
- спрете да чакате да сте готови и прегърнете мечтите си?
- планирате само това, което е важно за вас?
- третирате тялото и ума си като невероятни произведения на изкуството (защото те са)?
- елиминирате шума, който ви разсейва да живеете собствения си живот?
- не сте обсебени от това, което смятате, че пропускате, а празнувате онова, което е точно пред вас?
- не търсите одобрението на другите, а одобрявате себе си?
- оставите хората да бъдат такива, каквито са, вместо да се опитвате да ги превърнете в такива, каквито искате да бъдат?
- блестите без извинения, защото знаете, че това не отнема от блясъка на никой друг?
- търсите красотата и възможностите във всеки момент?
Мисля, че това са добри примери за елегантност, която започва отвътре. Знам, че списъкът е дълъг, но не забравяйте, че елегантността изисква практика.
Много жени вярват, че за да са елгантни, трябва да бъдат перфектни. Абсолютно невярно! Перфекционизмът е за страхливите – онези, които се тревожат какво ще си помислят другите, ако не са достатъчно добри или се провалят.
От друга страна благодатта е любящата прошка, която трябва да си дадем, когато объркаме посоката, когато изядем допълнителна бисквитка или не действаме в съответствие с това, което дълбоко желаем. Защото смелостта е силата да управляваме живота си въз основа на нашата най-висша представа за това кои сме.
Така се стремя да живея и в някои дни се справям по-добре от други. А когато забележа, че съм паднала от гредата, просто се изкачвам отново.
Без чувство за вина.
Без срам.
Само с грация и стил.
Напиши коментар