0
Лято е и цяла Европа е настроена на футболна вълна. Дали сте в Германия, за да наблюдавате от трибуните важните битки във фазата на елиминациите, или сте потънали в блаженство сред морския оазис, или пък ще предпочете прохладата на Балкана, важно е да се насладите максимално на магията на Цар Футбол. Броени дни ни делят от това да разберем кой ще е 17-тия европейски първенец. Досегашният – Италия, вече е извън борда. „Адзурите” бяха детронирани от Швейцария, която през последните две десетилетие прогресира осезателно.
За съжаление на другия полюс е България. В годината, в която се честват 30 години от „американското футболно лято”, нашата страна пропуска пореден форум. Скоро се навършиха 20 години от последното ни участие на евро финали, а както личи, агонията за футболния запалянко може да продължи още дълго. Оптимизъм няма, няма как и да има. За времето, в което България бе наблюдател, се проведоха 5 световни и 5 европейски първенства. И от 4-ти в света и постоянен участник на тези престижни форуми, националните ни мъжки гарнитури се превърнаха в гарнитура за почти всички държави от Стария континент.
Логично лека - полека избледняха спомените от последното ни участие на престижен шампионат - този в Португалия през 2004 г. И къде от носталгия за добрите футболни времена, а и защото в момента цар Футбол властва в Германия, решихме, че след като България я няма по немските терени, ще е интересно да ви върнем с 20 години и да ви припомним от първа ръка последното й участие на евро финали в група с Швеция, Дания и Италия. През призмата на времето представянето ни тогава би трябвало да го приемем като успех, защото след отпадането ни в Португалия, настъпиха най-тежките години за българския футбол.
======================================
Мечтата на всеки португалец е да живее в Лисабон, да работи в Порто, да учи в Куимбра, да се моли в Брага. Тези 4 града са заслужено основание за жителите на най-западната държава на Стария континент да се гордеят с националната си принадлежност. Няколковековното владичество на маврите не е успяло да задуши националното самочувствие на португалците. Те дори още показват уважение към някогашните поробители, донесли със себе си цяла нова култура, отразена в съвременната португалска архитектура. Пъстрите керамични пана по къщите свидетелстват за преклон пред естетиката на маврите и изкуството, което португалците наследяват. С други думи, когато траките са създавали своята цивилизация по нашите земи, Португалия за първи път е наречена „нечия земя”
========================================
Европейското първенство по футбол е добър повод да се посети Португалия. Сред 5000-те българи, които преди 20 години атакуваха малката държава на Пиренеите по време на шампионата, бях и аз – Ильо Драфилов, репортерът на вестник „Бряг”. Освен да отразяваме срещите на българските футболисти, аз и представители на още 11 регионални медии в България бяхме натоварени с отговорната задача да пазим българското знаме по време на мачовете на националния ни отбор.
Пристигнахме в Португалия ден преди първата среща на нашите футболисти с Швеция
Самолетът ни кацна в Лисабон на 13 юни в 7,30 местно време. Столицата на Португалия ни посрещна при температура от 17 градуса. Служителите на летището изглеждаха доста уморени и сериозни – не бе ясно дали от ранния час или от загубата на местните любимци на старта на първенството от Гърция предната вечер. Пословичната дружелюбност на португалците сега бе изместена от мълчалива строгост. „Дано Португалия да спечели другите си срещи, за да усетим от гостоприемството им”, пожелаваме си и се насочваме към гишето за проверка на паспортите.
На нас обаче не ни е скучно. За повдигане на настроението си пускаме химна на България, което стъписва за няколко секунди присъстващите, те инстинктивно замръзват на място. Появата на 10 - ина фена на Англия обаче веднага ги връща в реалността. Представителите на мъгливия Албион изглеждат трезви, но май няма да е за дълго. Вечерта е мачът на Англия с Франция. Битките между тези държави винаги са били ожесточени. Дано и след няколко часа е така. Ние обаче все още си чакаме на опашката, нормално - все още не сме член на ЕС. След 2,5 години и това ще се случи. Още 30 минути и паспортната проверка приключва, и получаваме правото да влезем в страната на Вашку Да Гама и Фернандо Магелан.
Лисабон… Дъхът ти спира!
Сега разбирам защо Гай Юлий Цезар се е влюбил в Лисабон. Най-големият град в Португалия е побрал около 2 милиона жители. Той е построен на хълмовете над река Тежу, която се влива в Атлантическия океан и е един от най-големите европейски градове. Модерен и космополитен, Лисабон е средище на културата и туризма. Тук определено има какво да се види – музеи, църкви, манастири и дворци, добре устроени паркове и атрактивни квартали - Парк Едуардо VII, ботаническата градина в двореца Ажуда, Принсипе Реал и щедьовърът на военната архитектура от 16 век – кулата Белем, построена от крал Мануел I са творения, които те остават без дъх.
Ако решиш да се повеселиш, непременно трябва да посетиш Байро Алто, където традиционната „фадо” атмосфера е жива. Вечерите в този лисабонски квартал са един голям и постоянен празник. Там сред нощната суматоха, а и след някое друго питие, неусетно потъвате сред лисабонските потайности. ”Фадо” е традиционната португалска музика, побрала арабските нощи от черно кадифе и пулса на Африка, подправени с аромата на печена на скара сардина – гордостта в националната португалска кухня.
Ето го и Луиш Фиго. Легендата на „Спортинг” Лисабон е идол на милиони португалци. Футболистът на „Реал” Мадрид и капитан на Португалия ни гледа от огромни постери. От Фиго всички в страната – домакин очакват да поведе тима към спечелването на европейска титла. В състава е и една изгряваща звезда – Кристиано Роналдо. Тук предричат голямо бъдеще на 19-годишния талант, който вече уверено си поправя път във Висшата лига на Англия под зоркия поглед на сър Алекс Фъргюсън в „Манчестър Юнайтед”.
Едва ли обаче някой е предполагал, че
този наперен младеж не само ще надскочи легендата Еузебио, но и ще се превърне в един от двамата най-добри футболисти в света в следващите 20 години
- заедно с аржентинеца Лионел Меси.
От Лисабон се насочваме към градчето Порто Ново, където до мача с Дания ще бъде нашата база. Мястото е на около 60 километра от столицата и се намира на брега на Атлантическия океан. Пътуването ни се забавя допълнително по моя вина. Налага се да се върнем на летището. В автобуса разбирам, че паспортът ми го няма. Неприятен щрих в очакване на едно приятно португалско лято. Почти напуснали Лисабон, се връщаме отново на изходна позиция. „О, чудо!”. Оказва се, че моят документ е на една от седалките на летището. Късмет, но дали такъв късмет ще имат нашите футболисти!?
По пътя към бреговете на Атлантика нашият гид ни въвежда набързо в културата и обичаите на страната. Като истински познавач на португалския народ и традиции, той не пропуска да похвали местната кухня, която ние непременно ще опитаме, щом се настаним в хотела. Верни на изпитаната рецепта на студентите, че полят изпит е взет изпит, вечерта преди сблъсъка с Швеция решаваме да се почерпим в дискотеката, за да победим на другия ден. Там се натъкваме на швейцарски фенове. Те вече са на градус след нулево равенство с хърватите. Предвид факта, че играха с човек по-малко в голяма част от мача, равенството си е чист успех. Разбирайки, че сме българи, те ни пожелават успех срещу скандинавците.
От приказка на приказка стигаме и до български клубен футбол. Един от тях ни изумява с познанията си за нашето родно първенство. Аз обаче не му оставам длъжен и изброявам тимовете от местната швейцарска дивизия. Не пропускам да спомена, че наред с ЦСКА, „Левски“, шампиона тогава „Локомотив Пловдив“, „Литекс“, в България има и други големи отбори – като „Дунав“ Русе, например. До края на престоя ни в Порто Ново този швейцарски фен ме поздравяваше с думите „Ильо Дунав Русе”.
Никой в този момент не си е мислил, че в следващите години тези така наречени български грандове
ще бъдат изместени от върха от един отбор, намиращ се на 60 км от Русе, който през тази 2004 г се подвизаваше в окръжната група – „Лудогорец” Разград.
Естествено, след клубния футбол насочваме темата към предстоящите мачове на Евро 2004 и си пожелаваме финалът на 4 юли да е между България и Швейцария. В дискотеката се появяват и трима фена на Англия. Тъжни са от драматичната загуба от Франция. Дейвид Бекъм пропусна дузпа. Именно капитанът на Англия, който 20 години по-късно е собственик на футболен клуб „Интер” Маями, чиято звезда е световният шампион Лионел Меси, е тема на разговора ни с тях. „Нямахме късмет. Бяхме по-добри, но това е футболът. Бекъм е наш капитан и ние не можем да му се сърдим, философски заключва фен на „Астън Вила”. Дали така ще мисли и след мача с Португалия дни по-късно?
Вече е 4 часа сутринта, гонят ни любезно от заведението. На мониторите вървят всички мачове от деня. Въртят се най-вече моменти от двубоя Англия Франция 1-2. Показват мъката на Дейвид Бекъм и радостта на Зинедин Зидан, превърнал се в герой за „петлите” след двата късни гола. Веднага в главата ми изниква въпросът – „Кой ще се радва и кой ще плаче след мача ни с „Тре крунур” на Жозе Алваладе?
--------------------------------------
Часове ни делят от мача с Швеция. Настроението в нашия лагер е приповдигнато. Надяваме се, че националите ще сложат край на черната серия от срещите си със скандинавците и ще запишат първата си победа. За да прекъснат близо 40-годишната си суша, на футболистите на Пламен Марков обаче ще им трябва голяма доза късмет. В хотела преди заминаването за Лисабон се засичаме с Димитър Пенев. С най-успелия български треньор ще си говорим много в следващите седмици. Питам го каква му е прогнозата за мача, но той не се наема да каже резултат. „Много ще е трудно”, лаконичен е Стратега от Мировяне, който има лош спомен от онова 0-4 в САЩ 10 години по-рано. Аз обаче не го оставям и му припомням, че единствен той от българските треньори позна, че Гърция ще победи Португалия на откриването на първенството. С усмивка на лицето Димитър Пенев промълви : „Някои само си прогнозират, а други…”
Пътуването до Лисабон обещава да е доста интересно. Всички от нашата група са настроени за победа. Никой не си мисли, че можем да загубим, въпреки лошата ни статистика в срещите с шведите. „Българи юнаци, българи юнаци”, се чува от задната част на автобуса. Там се намират най-хард запалянковците. „Бяхме в Англия преди 8 години, радвахме се на първата победа на европейско първенство. Тази година трябва да стигнем поне до четвъртфинала”, казва със завиден оптимизъм Боби от София. „Ще стоим до 4 юли (б.р. финалната среща) в Португалия”, още по-голям оптимист е Георги от Габрово. Двамата и приятелите им Данчо и Радо са от най-върлите фенове на ЦСКА. (б.р. в следващите години изгледахме заедно доста мачове на България и ЦСКА у нас, и в Европа.) По пътя до португалската столица те не спират да пеят, пускат и химна на България, който всички в автобуса запяват. В автобуса е и Петър Миладинов (б.р. тогава селекционер на младежите на България). Споменавам за престоя му като треньор в „Дунав” (Русе). Лицето му веднага грейва: „Голям отбор бяхме, вярно за една година, но страхотни мачове изиграхме. Малко не ни достигна да ликуваме с медалите.
„Публиката в Русе е невероятна. Онзи мач с „Берое” беше в средата на седмицата, но стадионът се пукаше по шефовете, имаше и даже по дърветата”,
казва Миладинов. За съжаление тези години, в които срещите от първенството се наблюдаваха от над 20-30 хиляди и повече зрители, безвъзвратно отминаха.
Следва
Напиши коментар