0
Пълничкият мъж, прехвърлил четиридесетте, се приближи към бащата на булката и каза, че ще замества Симеонка, втора братовчедка на булката.
– Не Ви разбрах добре? – повдигна вежди бащата на булката.
– Ние със Симеонка сме колеги, работим заедно. Имам пълномощно от нея. – Мъжът извади от вътрешния джоб на костюма си лист и го подаде. – Понякога, когато Симеонка е изморена, аз я замествам. На рождени дни на нейни познати, на сватби, на кръщенета…
Бащата на булката недоверчиво погледна пълномощното.
– Напълно редовно е. Заверено е при нотариус – поясни гостът. – Танцувам като Симеонка, пея като нея… Изобщо няма да усетите разликата.
– И защо го правите?
– Срещу заплащане. Петдесет лева. Работя като охранител, но заплатите са минимални, трябва отнякъде да изкарвам по нещо… Та къде да седна?
– Ама това не е майтап? – недоверчиво наклони глава бащата на булката.
– Не е. Работа е и иска пълна всеотдайност, не е за всеки.
– Имате ли доста работа?
– Има, защото всичко с хора става, а хората днес са изморени, изнервени… Е, натоварвам малко повече черния дроб, ала това са рискове на професията.
Бащата на булката хвана госта за лакътя, придърпа го към себе си и тихо му каза:
– Другата седмица трябва да отида при един човек и да му кажа да почака с парите, които имам да му връщам. Ще отидете ли вместо мен?
Гостът се замисли за миг, после рече:
– Може. Дайте ми пълномощно и петдесет лева хонорар.
– Нямаш проблеми – отвърна бащата на булката и като взе две чаши от съседната маса каза усмихнат:
– Наздраве.
Автор: Валери КАКАЧЕВ
Напиши коментар