0
– Ако обичате, един билет за влака в два и десет.
– Момент… Така… Къде ще искате запазено место?
– Не разбрах?
– Къде искате место? До вратата или до прозореца? Имате право на избор…
– Имам право на избор?
– Да, господине, слушам Ви?... Но моля Ви се, защо плачете? Какво има?
– Госпожо, за пръв път в живота си имам право на избор. Като бях дете исках да тренирам футбол, но родителите ме записаха на школа по акордеон… Исках да уча в гимназия, но ме записах в техникум за индустриална химия… В казармата исках да съм радист, а ме изпратиха трудовак, защото имах вуйчо, избягал на Запад…. След университета жадувах за научна работа, но ме пратиха по разпределение в пазарджишко село…. Исках да се оженя за Галя, но тя предпочете Пешо, защото имал софийско жителство… Исках да имам малка къща с градинка, а прекарах живота си в панел от петдесет и четири квадратни метра…Трябва ли и аз като Прометей да кажа: „Исках, исках и така сгреших!“
– Господине, не го познавам Прометей, но Вие изтрийте сълзите си и ми кажете къде искате место- до прозореца или до вратата? Сега ще дойдат и други хора, ако обичате по бързичко решавайте…
– Цял живот, вече съм на седемдесет, не съм избирал, а сега Вие ме карате да избера… Не искам. Искам да съм прав, в коридора, да гледам природата!
– Не може. Това е бърз влак със задължителна резервация, само запазени места.
– Хе- хе, знаех си аз… Няма право на избор за такива като мен. Измишльотини. Как само се пошегувахте с мен. За малко да Ви се вържа… Вие решавайте, докато извадя портмонето.
Автор: Валери КАКАЧЕВ
Напиши коментар