0
За рождения ми ден жената решила да ми направи подарък. Само ние двамата в планинско хотелче с басейн, барбекю… Абе излишно харчене на пари, ама се направих на приятно изненадан.
В събота тръгнахме. Жената ми е навигатор. Стигнахме планината, минахме няколко селца, после по един стар път и пред нас се появи триетажно хотелче, а на поляната пред него – басейн, с наредени като пеперуди бели шезлонги. Жената ме гледа с любопитство.
– Чудесно е – казвам, особено двете стаи отзад, които гледат към гората.
– Какво?! Ти откъде знаеш? – изненада се жена ми.
– И терасата на ресторанта е хубава, само да не сядаш на масата в ъгъла, защото е близо до кухнята.
– Мръсник! – изрева жена ми. – Бил си тук с друга. Издаде се.
– Бил съм, ама преди трийсетина години – обясних аз. – Това е вилата на завода. Два пъти сме били тук на банкет, нашият цех… Директорът после я приватизира, заедно със завода, ама след това чух, че я продал на някой…
– Така ли? – иронично сви устни жена ми. – Приватизирал, продал… Как веднага го съчини. Бил си с друга, мръснико. Не те ли е срам! Трийсет години сме женени, две деца отгледахме, измамно чудовище!
– Чакай – рекох, – сега ще питаме управителя на този хотел.
Питахме управителя, но той ни изгледа подозрително. Едва след като се настанихме и вечерта изпихме по две ракии с него, той каза, че доколкото знае, това действително е било почивна станция на някакъв завод, но преди доста години…
Убеди се жената, че не съм й изневерявал, извини се, но удоволствието от рождения ми ден беше развалено.
Мисля си какво щеше да бъде, ако пък бях собственик на хотел. Щеше да ми прави скандали всеки ден, каквато е ревнива… Не знам каква жена стои зад всеки успял мъж, но съм убеден, че зад всеки беден мъж като мен стои една ревнива жена.
Автор: Валери КАКАЧЕВ
Напиши коментар