0
– Баща ми, виж какво намерих край контейнера за боклук…
– Какво си намерил?
– Ученически бележник.
– Защо мъкнеш такива боклуци?
– Интересен е. Много е стар. Сигурно е на повече от петдесет години… Гледай, пише, че има една трета неизвинени отсъствия за срока… Какви са тия глупости. Аз имам над седемдесет неизвинени и не ми пука… Баща ми, тоя тип е бил голяма читанка бе. Гледай само шестици от долу до горе… А, тук има една петица по химия. Той сигурно е станал професор или академик с тия шестици…
– Дай да го видя този бележник. То трябва да си пише на кого е.
– Ами пише. Григор Чорев ли, Морев ли… Мастилото се е замазало…
– О, това е бай Григор от втория етаж.
– Кой бе, онзи дядка, дето чисти входа. Той ли?
– Той бе. Той беше даскал преди години, ама го съкратиха и изкара десетина години до пенсия на зеленчуковата борса…
– И да го питаш за какво се напъвал в даскалото, вместо да си гледа живота и мацките…
– Дай да видя… О-хооо, бай Григор е бил отличник по математика… О, той какво се прави на умрял котак като търсим кой да бъде касиер на входа. Още утре правим събрание и избираме него… Тя жена му го напусна навремето, децата му са по Испания. Нека се занимава.
– Абсолютно. Виж до къде стига човек, баща ми, като има грешни приоритети.
– Така е момчето ми, казано е: Който се учи, никога няма да сполучи!
– Запазвам го, баща ми, този бележник, да ми напомня да не се отклонявам от пътя си.
Автор: Валери КАКАЧЕВ
Напиши коментар