0
Стоица АРГИЛАШКИ
Инфарктен балотаж в Пловдив! Да ти счупят хатъра с 1000 гласа си е висш пилотаж на демокрацията. Колкото-толкова, честито на ГЕРБ за превзетите „червени крепости” на втория тур. Както каза Началството (Б.Б.), с неговата партия шега не бива и сега вече някои социолози и пишман-коментатори трябва да си сверят часовника, за да не дрънкат врели-некипели. Ако пък много искат ГЕРБ да загуби, нека да си направят партия и да спечелят демократично изборите, да видят дали е лека работа, посъветва партийният лидер на ГЕРБ и с това сложи край на импровизациите в иначе импровизираната си пресконференция.
Какво показаха поредните избори в България? Първо, че вече имаме „бетонирана” партия, в която българинът припознава успеха си в средносрочна перспектива. Тук веднага се сещам за един виц. Тодор Живков, мир на праха му, пита: „Как сте, как я карате! По мое време взимахте по 200 лева и имахте по три любовници, а сега взимате 1000 лева и имате по три кредита…”
Дотук обаче с вицовете, защото, освен че живеем на кредит, ние имаме и лош количествен показател по отношение на партиите, за които гласуваме. Доминантата на ГЕРБ е тревожен сигнал за липсата на алтернативи пред обществото, което пък накара Б.Б. да каже съвсем в прав текст, че поводи за усмивки след тези избори няма, защото предстоят сериозни изпитания - повечето общини трябва да се измъкват от тресавището на фалита. Тук е първата червена лампа, която трябва да ни светне - за коефициента на полезно действие от колаборацията в правителството. ГЕРБ ще търси шансове да се измъкваме всички, а не поединично, както го правехме досега.
Второ, европейските пари свършиха прекрасна работа, но само на работливите нови/стари кметове по места, където никой не успя да разбие статуквото на ГЕРБ. Тук също има сигнална лампа, защото онези очилати симпатяги в Брюксел ще започнат да се мотаят по-често с лаптопи и таблици, за да ни търсят цаката и евентуално кражби, което е работа на ОЛАФ, но и това е изветрял ошав* в тенджерата под налягане на опозицията. Т.е., БСП, на свой ред в „бетонирана” опозиция, се сгромоляса задълго, дано да не е завинаги от българската и европейската сцена.
И какво излиза в крайна сметка. След 25 години блъскане срещу тоталната власт на тоталитаризма си имаме отново доминираща партия, която обаче не иска да е в ролята на алфа и омега на обществото. Поне на думи, поне засега. Ситуацията на българина много наподобява следната дислокация: Все боб, боб при комунизма! Е, необходимо е разнообразие, затова да я подкараме на… леща!
Ваш: St.Ar.
Пишете ми на: stoitza@abv.bg
* архаичен диалект, компот от сушени плодове
Напиши коментар