0
Стоица АРГИЛАШКИ
Миграцията, трафикът на хора и тероризмът са най-големите заплахи за България, решиха на Консултативния съвет при президента. Те много правилно решиха, но какво от това? Изведнъж се оказа, че имаме не една, не две, а цели три заплахи срещу суверенитета на държавата. Ами какво да кажем за вътрешната сигурност, и дали ще се вслушат в препоръките на Върховния главнокомандващ-Президента, за да набележат в паралелния Консултативен орган към МС съответните мерки и мероприятия по спасението на държавата. Някъде вече писаха, че полицейските метежи (да, точно така ги нарекоха!) били прелюдия към по-страховит сценарий, в който ще се направи преврат срещу държавността и нейните символи, законно и конституционно избрани да я управляват. Това са, разбира се, пълни глупости, но понякога от глупостта до реалността разстоянията са неочаквано предизвикателни и много малки, неподозирано опасни и хлъзгави. Ако се вгледаме в Историята през септември 1944 г. и прочетем как от страх тогавашните регенти и държавници са се спотайвали в очакване на руския ботуш да (не)прецапа Дунав, ще разберем за какво иде реч.
Добрата новина от проведения Консултативен съвет по сигурността на „Дондуков” 2 е, че поне дефинирахме ясно и отчетливо онова, което повече не можеше да се заобикаля с витиевати постулати. Апропо, Началството Б.Б. много отдавна подсказа за какво иде реч и без да му мигне окото призна, че от яловите заседания в Брюксел файда особена няма, защото само се говори, без да има реални действия и приоритетна европейска солидарност към външните граници на вътрешното Шенгенско пространство. И стана точно така, Шенген, където не ни пускат да припарим, сега е една преорана от мигрантите нива, те нахлуват отвсякъде, задава се онова НЕЩО, което Самюъл Хънтингтън простичко нарече „Сблъсъкът на цивилизациите”. В това гигантско стълкновение ние сме на пътя на цунамито и ако не се вземем в ръце навреме, бурята като едното нищо ще ни измете от обитаемите пространства на 1300-годишната ни държава. Защото 13 века са и много, и в същото време много малко от гледна точка на разместването на човешките пластове. В разлома на събитията най-после погледнахме истински към сериозността на опасността, пред която всички сме изправени- и народ, и държавници, и бъдещи поколения. Приказките просто бяха дотук, остава да видим как ще (без)действаме, за да ни има поне още 13 века и до века извън хендека на цивилизациите.
Ваш: St.Ar.
Пишете ми на: stoitza@abv.bg
* Разг. Крайпътен изкоп, ров.
Напиши коментар