0
На извънредно заседание кабинетът „Денков-Габриел” одобри законопроекта за държавния бюджет за 2024 година. Заедно с това бе одобрена и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2024-2026 година, която представлява мотивите към законопроекта, съобщиха от Министерския съвет.
Бюджет 2024 и Актуализираната среднобюджетна рамка за периода 2024-2026 г. са разработени в рамките на Маастрихтските критерии, се казва в съобщението. Дефицитът за сектор „Държавно управление“ е съответно 2,9% от БВП за 2024 г., 3,0% от БВП за 2025 г. и 2,5% от БВП за 2026 г.
Дефицитът за средносрочния период да бъде в рамките на фискалните правила и ограничения по националното и европейското законодателство, се казва в съобщението. Условието е да има пари за необходимите разходи. Акцентът на Бюджет 2024 е върху социалните политики, инвестиционните програми и реформите, финансирани както от националния бюджет, така и от сметките за средства от ЕС.
Макроикономическата прогноза на Института за анализи и прогнози към МФ предвижда през 2024 г. растежът на БВП да се ускори до 3,2% поради нарастване на инвестициите в икономиката и достигане на размер от 205,8 млрд. лв. За 2025 г. и 2026 г. БВП ще се повишава с по 3%, гласи проектът на Бюджет 2024.
През прогнозния период се очаква инфлацията да продължи плавно да се забавя, следвайки очакваната динамика при международните цени. Прогнозата е средногодишната инфлация да се понижи до 4,8 на сто през 2024 г., до 2,8 на сто през 2025 г. и до 2,2 на сто през 2026 г.
„Бюджетната рамка е ясна. Бюджетът е разчетен на 3% дефицит по Консолидираната фискална програма. Заложени са достатъчно приходи, които са съобразени с ръста, който очакваме в икономиката, както и с данъчното законодателство, в т.ч. основните промени в пакета данъчни закони, който днес НС прие на първо четене. В разходната част има съществено надграждане на съществуващи политики“, това заяви министърът на финансите Асен Василев, който представи основните параметри на приетия законопроект за държавния бюджет.
Министърът постави акцент върху политиките, свързани с подобряване на демографската картина в страната, част от които започнаха с държавния бюджет през 2022 г. Това е комплекс от мерки, свързани с грижата за деца и помощ към родителите, които ги отглеждат. „Това е началото на една последователна политика, която се надяваме да остане и в следващите бюджети, за това най-накрая да позволим на българските семейства да имат деца и да могат да ги отглеждат адекватно“. Той отчете резултатите от провеждането на тази политика. „През 2022 г. видяхме, че България е в първата петица на Европа по раждаемост. Тази политика, за да даде истински ефект, трябва да остане трайно в рамките на следващите едно-две десетилетия“.
Другата важна политика, която е заложена в бюджета във всичките му аспекти, е политика по трайно увеличение на доходите на българските граждани с около 11%. Финансовият министър допълни, че в такъв размер е и увеличението на пенсиите. „Ако достигнем праг от 60-70% от средноевропейските доходи, това е моментът, в който част от хората, които са напуснали страната, започват да се връщат обратно“, заяви Асен Василев и даде пример с някои индустрии, които дават сравнително високи заплати и привличат български специалисти да работят за тях у нас.
За първи път в този бюджет инвестиционната програма е изнесена в приложение, така че да са ясни всички инвестиционни проекти.
В отговор на въпрос дали капиталовата програма на бюджета ще бъде подкрепена в парламента, министър Василев изрази мнение, че е нужно ресорните комисии внимателно да огледат постъпилите предложения и да се произнесат дали това са най-важните и целесъобразните инвестиции, които трябва да се случат в даден сектор.
За промените в данъчните закони, които вчера и днес се гласуват на първо четене в НС, финансовият министър счита, че най-важното е да имаме устойчивост на данъчната система. В проектобюджета се запазват основните данъчни ставки, а предложенията за промени са свързани със събираемостта на данъците. „Ако не искаме да увеличаваме данъците, трябва да ги събираме“, категоричен е финансовият министър. Световната банка отчита, че сивата икономика у нас е 30%, това означава, че една трета от икономиката не се вижда от данъчната система, затова предложените мерки са за изсветляване. Целта е сивата икономика да стане поне 20% и да започнат да се плащат данъци в страната, коментира още Асен Василев.
Във връзка с тиражирана днес в някои медии информация, че в „бюджета е заложен приход от продажба на 700 000 дка от държавния поземлен фонд“, министър Василев отговори, че това е фалшива новина и няма повод за тревога в обществеността по тази тема.
Премиерът Николай Денков изрази надежда, че финансовата рамка, тоест бюджетите на НЗОК, Държавното обществено осигуряване и Държавния бюджет за догодина ще бъдат приети в срок.
"Бюджетите не са просто таблици с числа. От тях зависят заплатите, строежа, поддръжката и ремонтите на пътища, училища и болници. От тях зависи развитието на регионите, буквално съдбата на всеки един гражданин в България", посочи той.
След заседанието на кабинета стана ясно, че засега в държавната хазна няма постъпили допълнителни приходи от "Газпром" заради наложената такса за пренос и внос на руски природен газ, посочва БНР.
Основните параметри на държавния бюджет може да видите тук.
Напиши коментар