0
.jpg "Конкубина")
Смисълът на заглавието е и в пряка, и в косвена корелация/съотношение с истинското съдържание на думата от латински произход: concubinatus, con = заедно, съвместно и cubo = лежа, съжителствам. В древността конкубина е жена, която живее с мъж в открита връзка. Двамата партньори обитават конкубинат, имат семейство с нерегламентиран брак. Децата от връзката са обезпечени със специални задължения на двамата участници при евентуална раздяла. Древните добре са го обмислили, струва ми се. Толкоз за заглавието, което не обяснява и няма как да обясни безсмислието на сегашния конкубинат в българското правителство, където за благото всенародно се трудят представителите на различни партии – с взаимно отричащи се доктрини, а някои без да се припознават – защото няма как!– нито в десния, нито в центристкия, нито в левия спектър на „политическото пространство“.
Така описаната „конструкция“ се състои от свободни атоми. Те имат – всеки сам за себе си – претенциите за открояващо се присъствие в една безобразна, или по–скоро безразборно организирана материя. За стратегия не може да става и дума. Конгломератът по–скоро се е докопал до историческия малшанс да въведе порядък в държавните дела?! Или да ни наниже отново в отчайващата броеница от безсмислени предсрочни избори и погубени правителствени мандати. Допитването до народа се провежда в неотложна безсрочност и ни предлага още и още от същото – реципрочност на принципа „ ти на мене –аз на тебе“, като електоралните загуби всеки сам си ги плаща.
Разрухата на доверието в държавността и в аргументите на демокрацията събуди стари вражди. Възкреси смайващи лозунги и модерно артикулирани „удари под кръста“. Политиците в транс говорят за нечистоплътност, за корупция и задкулисни игри, докато забъркват коктейл от глупости пред очите на избирателя.
Алтернативата на гореописаните безобразности е в дефицит на алтернативна истинност. А премиер–министърът Желязков казва: „Пари има и трябва да се управляват честно и почтено под надзора на обществото" (при учредяване на водния борд). Всъщност, има или няма пари, след като за 11-ти път тази година Министерството на финансите поема нов държавен дълг– за 300 млн. лв.?!
Хубост насила не става. Още по–малко държавност. В неискреност конкубинатът им се проваля и така потъпкват обществения договор.
Пламѣн Калиновъ®
Напиши коментар