0
Доц. д-р Даниела Грозева е специалист дерматолог. Родена е в Русе, потомствен лекар. Завършила е Английската гимназия „Гео Милев” в Русе. През 2006 г. завършва Медицинския университет в София, а през 2012 г. придобива специалност Дерматология и венерология в Медицинския университет в Плевен. Има защитена образователна и научна степен Доктор по кожни и венерически болести в областта на атопичния дерматит.
През 2007 г. доц. Грозева започва работа в областта на естетичната дерматология и медицинската козметика. От 2013 г. е последователно асистент и Главен асистент към Факултет "Обществено здраве и здравни грижи" на Русенския университет "Ангел Кънчев", а от 2015 г. вече е е доцент и преподава по 3 дисциплини на акушерки, медицински сестри и лекарски асистент. Спечелила е стипендия от Европейската академия по дерматология и венерология Michael Hornsten Scholarship. Има и специализация в Мелбърн, Австралия.
Извън визитката наричам Даниела Грозева моята лична магьосница. Тя е дълбоко свързана със семейството и рода, влюбена в дъщеря си Тилия, и партьора си в живота -Хари. Може да бъде описана също като щур пътешественик, обиколил почти всички континенти, неуморен музикален фен, който следва любмите си групи и певци от концерт на концерт. А защо вместо да стане художник, тя избира не по-малко творческа професия, ще разберете от този разговор.
- Даниела, познаваме се отдавна и ще бъде фалшиво, ако водя този разговор в учтивата форма, така че ще си говорим на „ти”. Защо избра медицина, заради това, че си израснала в семейство на лекари ли?
- Ще започна с друго. Рисувам от трети клас, бях приета в училището по изкуствата след седми клас. Даже бях подала документи за записване, решена, че ще рисувам. Но се замислих...рисуването може да ми върви, но дали някой ще хареса картините ми, не е ясно. Паралелно кандидатствах и в Английската гимназия и бях приета и там. Затова си взех документите от училището по изкуствата и се записах в Английската гимназия. Родителите ми не се месиха в избора ми. Може би подсъзнателно съм ги слушала, когато те вечер у дома са си говорили, обаче връзката е следната: в дерматологията визуалната памет е много силна и аз така я свързвам с рисуването. Защото, за да рисуваш трябва да гледаш. Добре, че аз съм по-голямата, защото сестра ми може би също щеше да избере тази специалност, защото и тя рисуваше. Но родителите ни никога не се намесиха, оставиха ни и двете сами да си решаваме. Не са настоявали, че някой от нас трябва да продължи тяхната професия.
-Но защо точно дерматология, майка ти също е дерматолог?
- През лятото ходех да чиракувам при майка ми, пишех рецептите и може би това ми е повлияло, защото ми хареса, но пак го свързвам с рисуването, защото нашата специалност е визуална. Например, ако има 10 обривни единици, има хиляди заболявания, с които трябва да ги свържеш, за да направиш общата картина на дерматологията и на диагнозата. Според мен, затова избрах тази специалност. На сестра ми също и харесваше, но тя пък ето - на баща ми специалността избра. И е много доволна, не съжалява.
- Едната е дерматолог като майка си, другата-невлорог като баща си, Вашата фамилия е 50/50, какво казват за това родтелите ви?
- Нищо, не са коментирали. От една страна това е много хубаво, защото друго е родител да ти показва занаята –друго е да е външен човек. Затова аз, още когато завърших университета, избрах да специализирам дерматология в Плевен, защото там познавах професора от години. Той е много широко скроен човек, с артистични заложби и знаех от колегите-специализанти, че той много помага. И той ни пускаше нас да преглеждаме неговите пациенти, да вземем анамнеза и после обсъждахме с него. Той не си криеше пациентите и ни беше като родител.
- Ти си преподавател в Русенския университет, имаш своя медицинска практика и работиш в областта на естетичната дерматология. Кое от тези три направления харесваш най-много?
- На мен клиниката ми е най-любима, т.е. заболяванията. Липсва ми тази болнична обстановка, която беше в диспансера, за съжаление той беше закрит преди 13-14 години. Но положителното в амбулаторията е, че идват всякакви пациенти. Докато в болницата идват пациенти с определени диагнози, болничната обстановка ограничава според клиничните пътеки. А в кабинета минават повече пациенти с различни болести. Например краста кога ще мине в болницата? Никога, защото пациент с краста няма да лежи в отделението. Докато в кабинета се сблъсквам с интересни случаи, като например на дерматози, свързани с работна среда - козметици, фризьори, маникюристи с алергии. Естетичната дерматология и тя върви, но ми се иска да е по-малко, за да не ми отнема от времето от клиниката, но естетиката се търси.
- Естетичната част от твоята работа е любопита. И това е тренд в съвременното общество. Без да нарушаваме професионалната етиката, какви хора търсят естетични процедури, какъв типаж са, какви процедури търсят?
- Определено са по-висока възрастова група. Обикновено по-младите имат други представи, които са по екстраваганти. Но мен не ме притеснява да кажа, че някака процедура няма да я направя по искане на пациент, защото не ми харесва. Може би това как аз разбирам нещата, определя и типа на пациентите, които ме търсят.
- Да разбирам ли, че ти би отказала да направиш с филър необикновено големи устни?
- Да, категорично. Преценката се прави индивидуално за всеки пациент. Започва се с малко количество и се натрупва във врмето, защото ако се постави голямо количество, става грозно. Поради тази причина си мисля, че тези жени и мъже - да, има и мъже, които идват - са в малко по-висока вързастова група, реализирани професионалисти, които знаят какво искат.
- Има ли популярни личности сред тях?
- Има, да, и от Русе, и от страната.
- Какви корекции искат най-често?
- Всеки идва с някаква нагласа, например чете нещо, сега е популярно. Но винаги първо обсъждаме какво иска пациентът, какви възможности аз предлагам и да, може да остане първоначалния замисъл на пациента, но може и да променим. Аз предпочитам да обсъдим възможностите и заедно да решим както за избора на процедура, съобразена с индивидуалните особености, така и при избора на продукт.
- Мъжете какъв тип естетически процедури търсят?
- Основно за лице. За щастие, устни не съм правила на мъже /смее се/. Защото в София това е много популярно, но сред друга, различно ориентирана група. Тук по-скоро се търси подобряване качеството на кожата, да изглеждат по-добре.
- Има ли някакво притеснение сред господата, когато търсят естетични процедури?
- Според мен, не. Идват мъже със самочуствие, даже в техните мъжки компании водят такива разговори. Колкото по-добре се поддържа един мъж, толкова повече изпъква. Така както си обсъждат фитнеса, така си обсъждат и есстетическите процедури, и то без срам и притеснение.
- Имаш ли необичаен случай за естетична процедура, която да си отказала?
- Имах един случай преди седем или осем години. Обажда се жена от друг град и казва: „Д-р Грозева, искам да си поставя филър в долната устна”. Аз казвам, добре. Но тя продължава: Аз съм говорила с мъжа ми, няма проблем.“ И аз -да, да, ако искате и той може да присъства. Тогава жената казва: „Аз имах предвид за интимната зона”. За мен беше много странно и дори първоначално не разбрах защо тя спомена съпруга си няколко пъти. Но тогава не беше толкова популярно, сега се правят тези процедури, но основно от гинеколог. И я препратих към колега -гинеколог, защото има филъри и за интимната зона, но те са по-различни като структура. Но мога да ти кажа, че сега една от най-популярните процедури е избелване на гениталии. Не само жени, но и мъже. И е нормално, защото там физиологично има повече пигментация. Но аз процедури за тяло по-скоро не правя, предимно за лице. Просто нямам време и за другото.
- Като заговорихме за интимна зона, в дерматологията има доста неприятни болести, как преодоляваш отвращението в такива случаи?
- Да, венерологията, но няма отвращение. Някак си изключваш, това е работа. Даже и приятелките ми са ме питали как така идва някой и се събува. Това си е работа, аз не гледам по някакъв друг начин, а чисто професионално. Особено сега, през лятото има повече пациенти с болести, предавани по полов път. Всички, с изклюение на СПИН, се лекуват. Но през лятото се обострят и хроничните кожи заболявания.
- До тук бяха въпросите ми по професионална тема. Освен, че си специализирала в Австралия, ти си неуморен пътешественик. Колко държави си обиколила и на колко континента?
- Много - Австралия, Америка, Африка, Азия. В Индия беше много хубаво, в Япония и Китай също. Може би само в Южна Америка не съм била. Ето това ме подсеща, има още какво да се посети.
- От колко годишна обикаляш света?
- От дете с родителите ми, кога за пръв път излязох от България, не помня. Не мога да преброя и колко държави съм посетила. Вече и професионално много често се налага да пътувам, защото всичко е свързано с усъвършенстване. Конгреси, уъркшопове - когато си в чужбина, черпиш опит. Това е един много хубав начин човек да се откъсне от реалността, защото когато на ден минават примерно по 30 пациенти за интервал от 6 часа, след това си като като дроб. Пътуването е моят начин да си почина, тотално се откъсвам от ежедневието. За да мога да се заредя, защото след това пак на макс започва динамиката.
- Кои са най-хубавите ти моменти от тези пътешествия и кои държави са най-запомнящи се за теб?
- Австралия и Лапландия. Австралия е тотално различна, аз имам и роднини там, това също е причина да ходим. Всичко там е много интересно - и природата, и животните…
- Какви животни успя да видиш с очите си, какво преживяване беше това?
- Кенгуру, коала, ему, дивото куче динго, тасманийски дявол. Има огромни паркове, които са отворени за посещения. Там на място можеш да си вземеш пакетче с храна и кенгурута обикновено сами идват и си ядат от ръката ти. А Лапландия ми хареса най-вече заради дядо Коледа.
- Срещнахте ли Дядо Коледа?
- Видяхме го и се снимахме даже с него. Но това беше по време на пандемията и снимките ги правеха на хартия, а ние бяхе отделени от него със стъклена преграда, от мерки за сигурност. Видяхме и работилницата на дядо Коледа, шетаха там някакви джуджета и беше много интересно. Там е супер студ, но беше много яко. С Хари /партньорът й – б. а/ направихме това пътуване специално за Коледа, но без детето. Тилия беше още много малка тогава, но един ден ще я заведем. Там ни впечатли чистотата. Минус 20 градуса, чистят постоянно снега, но не е като тук да стане на кал и киша. С нещо като прахосмукачки хвърлят малки камъчета, после ги събират и е страшно чисто. Затова сега гледам скандинавски сериали, скандинавската литература ме привлече. Индия също много ми хареса. Там, извън хотела и туристическите забележителности, е нищета и мизерия, но виждаш как хората са щастливи. Например три километра носят вода на главата си, в училищата бедно, нямат особени условия, но децата са много радостни. На фона на това, че нямат нищо, винаги са усмихнати.
- Тилия вече идва ли с Вас на екскурзии?
- Тя вече е на четири години, започнахме да пътуваме с нея в страната, още като беше на 40 дни. А извън България вече сме я водили в няколкто държави - Гърция, на круиз по Дунав, Австрия, Германия. Летяла е със самолет няколко пъти и много обича на хотел. Отсега е ясно, че тя ще бъде човек на света.
- Само по филмите бях гледала тотални фенове, които следват любимите си групи навсякъде. Даниела, ти си единственият такъв фен, когото познавам. Кои са любмите ти изпълнители и групи, чийто концерти не пропускаш?
- Веселин Маринов, Depeche Mod и третият е Желко Юксимович, съвсем скоро, на 21 август, сме на негов концерт в Сплит.
- Как успяваш да ходиш на всичките им концерти, все пак ежедневието ти е заето с работа, семейство?
- Въпрос на организация. /смее се/. След като се роди Тилия, се спогаждаме някак с Хари, защото той трябва да я гледа. Повечето пъти ходя без него, още повече че той не харесва Depeche Mod , нито Желко, макар че на единични концерти е ходил, на Веско също е ходил. Какво да го гледам, казва - то е едно и също...
- А според теб кое е различното?
- Емоцията е различна, всеки град също си носи различна емоция, а и ние, жените, по различен начин го разбираме. На мен всеки концерт ми е различен. Ето, последният на Веско в Русе беше страхотен.
- С Веселин Маринов сте приятели?
- Да, да, познаваме се и то във връзка с този фенския тип. Аз съм му фен поне от 15 години, а лично го познавам от около 10 години. На повечето му концерти ходя, обаче той на година прави по около 30. Ако мога, бих отишла на всичките, но не винаги успявам.
-Какво най-много ти харесва в него?
- Ооо, емоцията. Ето, в Плевен преди три седмици бях на негов концерт с една колежка, която преди била фен на друг певец, но последно останала разочарована. Сега за пръв път дойде на концерт на Веско Маринов и след това ми каза: разбирам защо всички го харесват, никога не съм била на негов концерт, сега вече той ми е любимият изпълнител.
- Знаеш, че хората понякога с лека насмешка, с чувство за хумор говорят за Веселин Маринов?
- Значи никога не са били на негов концерт и не са усетили тази емоция.
- Коя е любимата ти негова песен?
- Те са няколко, но „Под старата астма” като че ли най-много ми харесва.
- А за Depeche Mod, кога започна любовта ти към групата?
- Много отдавна, първият концерт в живота ми беше на Depeche Mod в Будапеща. Depeche Mod харесвам от 13-годишна, от едно гадже. От тогава са ми любимци, значи имам фенски стаж 30 години! По време на последното им турне успях да отида на концертите в Загреб и отново в Будапеща. Ходих и на двата, защото не знам дали ще продължат, говори се, че това е последното им турне. Била съм преди това пак в Загреб, в Клуж, в Будапеща. Там е по-сложна организацията, заради билетите. Изпуснеш ли момента…, а ние гледаме винаги да сме отпред. И имам една снимка с Дейв / Дейвид Геън /, ама аз съм отзад в публиката. Така лично с него нямам. Но пък имам приятели, които пътуват на всички негови концерти. Валери например живее в Англия и не изпуска концерт и се познава с цялата група като един от най-върлите фенове.
- Имала ли си възможност да се запознаеш с тях?
- Не, чакали сме ги много. Сега в „Риц Карлтън” ги чакахме доста време, обаче Дейв, когато е излязъл на прозореца да помаха, ние не сме били там. По-късно отидохме и изтървахме този момент. Но знам, че сега е в Гърция с жена си, ако останат повече, може пък там да ги срещнем някъде, кой знае / смее се/.
- Той ли ти е любимецът?
- Защото е фронтменът, да. Той е много колоритен, има уникално присъствие откъм танци. В годините се променя градивно. Готин е , много готин. Става голям купон, ние обикновено сме на около пет метра от него, много са яки, много, много.
- За Веско и за Depeche Mod знаех, обаче за Желко – не, откъде идва този твой интерес?
- Желко е сръбски певец. Най-известната му песен в България е „Лане мое“, с която спечели Евровизия. Аз съм му фен от близо 10 години. Така запалих моята приятелка Роси, която е пиар на Веско Маринов. Тя много го хареса и сега с нея ходим на Желко Юксимович. Преди няколко години направихме един тур и бяхме на четири последователни концерта в Сараево, Косово, Белград и едно малко сръбско градче. И така, в рамките на една седмица вървим ние след него на четирите поредни концерта и веем българското знаме. Музикален фен съм, обаче иначе музикален инвалид. Какъв блокаж настана на един концерт на Веско в Созопол. Идва той с микрофона и аз блокирах, защото ако изпея нещо, ще си тръгнат хората. Не мога да пея, не. Да рисувам да, но пеенето ми е тотална щета. Иначе знам текстовете на песните, обаче си отварям само устата да не ме чуват хората и да си кажат -тази какво грачи. Тилия обаче пее.
- Лекар, художник, пътешественик, музикален фен, кое е любимото ти занимание извън всичко това?
- Обичам да чета книжки, тежки криминални романи. Даже ей така да си седна в парка и на кафе сама, най-ми е добре. Друго, за което не ми остава време, е хокеят с ролери. Едно време много играехме на площада пред общината със стикове, имам четири стика даже. Това изисква организация и партньор за играта, последните ми кънки са на една година, а два пъти съм ги обувала. Това ми липсва. Може би не е само въпрос на организация, а и от годините, че ако паднем, ще се почупим. Преди година бяхме в Белград и на 1 януари на ледената пързалка така паднах, че месец и половина едва ходех, за щастие нищо не счупих, но като вървят годините все по-трудно става възстановяването /смее се/.
- Какъв домашен любимец имаш?
- Тарантула. Винаги гледам да имам у дома.
- Защо?
- Защото ми харесва, а докато пътувам и ме няма по една седмица, няма нужда да я разхожда някой. И се храни на един месец, не изисква някакви особени усилия. А пък Тилия не и обръща внимание, паяче, паяче и толкова.
- Къде се виждаш след 20 години, в България или в чужбина?
- Аз най-много си обичам Русе, все се връщам, където и да съм била. Така че се виждам тук, в кабинета, да е живот и здраве, да си работя, да си пътешествам. За мен много по-ценнно от материалните неща е емоцията, да видиш непознати страни и градове, да седнеш ей така да пиеш един аперол в Италия, да се разходиш, това е много по-ценно.
Напиши коментар