Крум Гергицов: Диалогът с големия творец Слави Шкаров продължава

Крум Гергицов:  Диалогът с големия творец  Слави Шкаров  продължава

На  12 април 1941 г. във Велико Търново се ражда големият театрален режисьор Слави Шкаров. Ако не беше преждевременната му ранна смърт на 11 май 1988 г./ едва на 47 години!/  на рождената си дата днес той щеше да чества достолепна годишнина. Но съм сигурен, че нямаше да я отбележи с помпозно юбилейно тържество, с вълнуващо слушане на елейни слова и тържествени приветствия. Сигурен съм, че и този юбилей щеше да бъде отбелязан по „шкаровски“: необичайно, дръзко-театрално, обграден  от любовта на своите съмишленици – артистите и зрителите. Но сега, когато го няма вече  33 години, остава юбилеят пак да бъде отбелязан, но в атмосферата на спомена, на размисъла за преживяното с  неговото изкуство. Знам от негови  близки приятели, че те всяка година се събират в София на рождената му дата и продължават да си говорят за него, продължават да поддържат в душите си заветите на неговото  режисьорско изкуство. И тази година ще го направят!

Слави Шкаров е голямата творческа емблема на Русенския драматичен театър. Именно в неговата трупа от 1969 до 1988 г. той направи своите забележителни спектакли :„Босилек за Драгинко“ от К.Илиев, „Кръчмата под  зеленото дърво“ от П.Ковачик, „Амадеус“ от П.Шафър,  „Кошници“ от Й.Радичков, „От земята до небето“ от Н.Русев, „Балада за тъжната кръчма“ от Е.Олби и още много други. Спектаклите на Слави Шкаров взривяваха традицията в тогавашното театрално пространство с необичайните сценични интерпретации на пиесите, със смелите им публицистично-развълнувани послания, с откритията на нови изразни средства в актьорската игра. Затова неговите спектакли се очакваха с определено любопитство: от тях се очакваше да бъдат предизвикателни, дръзки, спонтанно-искрени като гражданска позиция. И те винаги оправдаваха тези естетическо-театрални очаквания.

Слави Шкаров не е забравен. Времето сякаш уголеми, придаде мащаб на неговото творчество, роди легендата за майсторството му като режисьор .За него се написаха две книги – „За Слави Шкаров от приятелите“/2010 г. /, изследването на д-р Йордан Георгиев „Геният и зануленото време. Театралният път на режисьора Слави Шкаров“/2019/ . Камерната зала в театъра от 2010 г. е наименувана на неговото име, Национален конкурс за млад театрален режисьор, провеждащ се в Русе от 2018 г., носи също неговото име.

Отдавна неговото творчество е в атмосферата на  проникновения разказ за историята на Русенския театър. И сега в месеца на неговия юбилей легендата ще получи ново възраждане. Отново колеги и зрители ще си спомним за преживяното с изкуството на Слави Шкаров  - един  спомен , който поддържа огъня на вечния порив да правим театър.

 

ВИОЛЕТА РАДКОВА, сценограф и художник:

    Спектаклите му израстваха във времето, а актьорите му се чувстваха свободни да импровизират, да се забавляват, понякога да плачат – като деца... И предано, до забрава, да участват като омагьосани в това чудо – Театърът на Слави !.”

 

ИВАН САМОКОВЛИЕВ, актьор:

          Времето на Слави Шкаров – това е романтичния период на Русенския театър.  Това беше врeме, изпълнено с великолепни представления и много красота. Той правеше вълнуващи неща – много остри и доста критични, съвсем различни от фалшивата помпозност на театъра от късния соц.

     

КОСЬО СТАНЕВ, актьор:

   В своите спектакли Слави непрекъснато се въртеше и се стремеше да преосмисля, да търси пътища как да се тръгне срещу традиционното, наложено от системата изкуство, и   всичко, което то представлява. И в много от  неговите постановки позиционирането му като режисьор и създател на спектаклите често се превръщаше в ревностна изява на протест. Именно в това се състоеше и същността на своеобразния сюрреализъм, който съществуваше в постановките му.

   

80-години от рождението на режисьора Слави Шкаров – спомените са живи, диалогът с него ще продължи да тече и в бъдещето….

                                

Автор: Крум Гергицов

     

0 Коментара

Напиши коментар

Затвори