0
На 12 април 1941 г. във Велико Търново се ражда големият театрален режисьор Слави Шкаров. Ако не беше преждевременната му ранна смърт на 11 май 1988 г./ едва на 47 години!/ на рождената си дата днес той щеше да чества достолепна годишнина. Но съм сигурен, че нямаше да я отбележи с помпозно юбилейно тържество, с вълнуващо слушане на елейни слова и тържествени приветствия. Сигурен съм, че и този юбилей щеше да бъде отбелязан по „шкаровски“: необичайно, дръзко-театрално, обграден от любовта на своите съмишленици – артистите и зрителите. Но сега, когато го няма вече 33 години, остава юбилеят пак да бъде отбелязан, но в атмосферата на спомена, на размисъла за преживяното с неговото изкуство. Знам от негови близки приятели, че те всяка година се събират в София на рождената му дата и продължават да си говорят за него, продължават да поддържат в душите си заветите на неговото режисьорско изкуство. И тази година ще го направят!
Слави Шкаров е голямата творческа емблема на Русенския драматичен театър. Именно в неговата трупа от 1969 до 1988 г. той направи своите забележителни спектакли :„Босилек за Драгинко“ от К.Илиев, „Кръчмата под зеленото дърво“ от П.Ковачик, „Амадеус“ от П.Шафър, „Кошници“ от Й.Радичков, „От земята до небето“ от Н.Русев, „Балада за тъжната кръчма“ от Е.Олби и още много други. Спектаклите на Слави Шкаров взривяваха традицията в тогавашното театрално пространство с необичайните сценични интерпретации на пиесите, със смелите им публицистично-развълнувани послания, с откритията на нови изразни средства в актьорската игра. Затова неговите спектакли се очакваха с определено любопитство: от тях се очакваше да бъдат предизвикателни, дръзки, спонтанно-искрени като гражданска позиция. И те винаги оправдаваха тези естетическо-театрални очаквания.
Слави Шкаров не е забравен. Времето сякаш уголеми, придаде мащаб на неговото творчество, роди легендата за майсторството му като режисьор .За него се написаха две книги – „За Слави Шкаров от приятелите“/2010 г. /, изследването на д-р Йордан Георгиев „Геният и зануленото време. Театралният път на режисьора Слави Шкаров“/2019/ . Камерната зала в театъра от 2010 г. е наименувана на неговото име, Национален конкурс за млад театрален режисьор, провеждащ се в Русе от 2018 г., носи също неговото име.
Отдавна неговото творчество е в атмосферата на проникновения разказ за историята на Русенския театър. И сега в месеца на неговия юбилей легендата ще получи ново възраждане. Отново колеги и зрители ще си спомним за преживяното с изкуството на Слави Шкаров - един спомен , който поддържа огъня на вечния порив да правим театър.
ВИОЛЕТА РАДКОВА, сценограф и художник:
Спектаклите му израстваха във времето, а актьорите му се чувстваха свободни да импровизират, да се забавляват, понякога да плачат – като деца... И предано, до забрава, да участват като омагьосани в това чудо – Театърът на Слави !.”
ИВАН САМОКОВЛИЕВ, актьор:
Времето на Слави Шкаров – това е романтичния период на Русенския театър. Това беше врeме, изпълнено с великолепни представления и много красота. Той правеше вълнуващи неща – много остри и доста критични, съвсем различни от фалшивата помпозност на театъра от късния соц.
КОСЬО СТАНЕВ, актьор:
В своите спектакли Слави непрекъснато се въртеше и се стремеше да преосмисля, да търси пътища как да се тръгне срещу традиционното, наложено от системата изкуство, и всичко, което то представлява. И в много от неговите постановки позиционирането му като режисьор и създател на спектаклите често се превръщаше в ревностна изява на протест. Именно в това се състоеше и същността на своеобразния сюрреализъм, който съществуваше в постановките му.
80-години от рождението на режисьора Слави Шкаров – спомените са живи, диалогът с него ще продължи да тече и в бъдещето….
Автор: Крум Гергицов
Напиши коментар