0
Ловеч е сред градовете с най-голямо прахово замърсяване, сочат данните от ежедневния бюлетин за качество на атмосферния въздух (КАВ), издаван от Изпълнителната агенция по околната среда. Например за 7 декември в бюлетина са посочени три града с превишане на праговите стойности – Ловеч, Русе - Възраждане и Смолян.
Започва сезонна кампания с контролен и информационен характер за недопускане изгаряне на отпадъци в отоплителните битови инсталации, съобщи община Ловеч. Ще се извършва контрол върху контейнерите за смет с оглед предотвратяване на запалването им и изпускане на вредни емисии димни газове. Освен това контрол за недопускане на неорганизирано (на открити площадки) изгаряне на отпадъци в урбанизираните територии. Ще се информира населението за вредните последици от използване на твърди горива с лоши екологични характеристики (въглища с високо съдържание на сяра и пепел, дърва за огрев с високо съдържание на влага) и от изгаряне на отпадъци. Регистрирани са системни повишения на праговата стойност на средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве (ПС на СДН 50 µg/m3) за фини прахови частици до 10 микрона (ФПЧ10).
Кампанията е по повод зимния отоплителен сезон и характерните за него замърсявания. Освен това е в изпълнение на програмата за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми за качеството на атмосферния въздух по показател ФПЧ10 за територията на Ловеч.
До 30 ноември в Ловеч са регистрирани 101 денонощия с превишена средноденонощна норма за качество на атмосферния въздух по отношение на ФПЧ10. Нарушено е изискването на Директива 2008/50/ЕО - в рамките на една календарна година нормата да не бъде превишавана повече от 35 денонощия, за което Европейската комисия откри наказателна процедура срещу България, което би довело да санкции за страната и респективно за общините.
Битовото отопление е на първо място по размер на годишната емисия сред основните източници в Ловеч – 23%, и е с най-значимо участие върху качеството на атмосферния въздух (КАВ) в града спрямо останалите локални източници.
Праховите емисии от транспорта са на второ място (14%) в сумарната емисия на ФПЧ10 за града. Размерът на годишната му емисия е 20,6 тона и въпреки че е значително по-малък от тази на битовото отопление (представлява 64% от нея), участието на транспорта при формиране на нивото на ФПЧ10 в централната част и в близост до големите комуникационни артерии съответства на битовото отопление - достига до 26%. Промишлените източници заемат едва трето място по размер на емисията (2%) и оказват незначително въздействие върху КАВ.
Прахът постъпва в организма предимно чрез дихателната система, при което по-едрите частици се задържат в горните дихателни пътища, а по-фините частици (под 10 mm - ФПЧ10) достигат до по-ниските отдели на дихателната система, като водят до увреждане на тъканите в белия дроб. Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на ФПЧ10. Вредният ефект на замърсяването с прах е по-силно изразен при едновременно присъствие на серен диоксид в атмосферния въздух. Установено е тяхното общо действие по отношение на дихателните органи и откритите лигавици. То се проявява с дразнещо действие и зависи от продължителността на експозицията.
Кратковременната експозиция на 500 mg/m3 прах и серен диоксид увеличава общата смъртност при населението. При концентрации наполовина по-ниски се наблюдава повишаване на заболяемостта и нарушаване на белодробната функция. Продължителната експозиция на серен диоксид и прах се проявява с повишаване на неспецифичните белодробни заболявания, предимно респираторни инфекции на горните дихателни пътища и бронхити - при значително по-ниски концентрации от (30 - 150 mg/m3), което е особено силно проявено при деца.
Най-уязвими на комбинираното въздействие на праха и серния диоксид са хронично болните от бронхиална астма и от сърдечносъдови заболявания.
За намаляване на праховите емисии е необходимо обществеността да бъде информирана за източниците на замърсявания и начините за ограничаването им. След рекултивацията на старото сметище и прекратяване процеса на тлеене остават два съществени източника – комунално-битовото отопление и транспортът.
Възможните мерки за ограничаване влиянието на битовото отопление върху КАВ са няколко. Преминаване на по-ефективни на източници и системи за производство на енергия за отопление, носещи ползи за КАВ и влияние върху здравето на населението, както и изпълнение на проекти за енергийна ефективност на жилищния фонд и газоснабдяване на домакинствата.
Напиши коментар