0
Годините вече са променили стойката, вървежа, енергията на действията на актрисата от Кукления театър Мария Матеева. Казвала ми е, че повече обича да си стои вкъщи, повече да съзерцава, повече да живее в спомените си, отколкото в настоящето. И това забелязвам при срещите ни от последните години, където тя продължава да бъде един много добър събеседник по въпросите на театъра, изкуството, политиката. Времето, обаче, сякаш иска да укроти нейната жизненост и някогашната й приповдигнатост в стихията в театъра. Затова, когато я срещна, мигом в моите мисли пред мен застава не уморената вече Мария, а онази, която преди години пореше въздуха, когато вървеше, която преливаше от енергия в отдадеността си на Кукления театър и на художественото слово - тази Мария, която с артистичен аристократизъм кипеше и гореше в театралното изкуство.
Тя постъпва в Русенския куклен театър по разпределение през есента на 1966 г., завършила първия випуск на НАТФИЗ “Кр.Сарафов“ /тогава ВИТИЗ/, специалност “Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на професорите Николина Георгиева и Атанас Илков. Идва заедно със състудентките си Дойчина Синигерска, сега професор от НАТФИЗ, и с Емилия Цанкова, която днес е режисьор. Тези три жени се явяват първите професионални актриси в Кукления театър на Русе, който става държавен през 1960 година.
Мария заедно със семейството си завинаги остава в този град и така изцяло посвещава творческия си живот на Русенския куклен театър. На негова сцена тя изиграва много образи, с които пленява детското въображение и омайва децата с магията на театъра.
Изключително жизнена и динамична натура в живота, тази жизненост тя пренасяше и в играта си. Нейните куклени образи бяха белязани със знака на ярката театралност, с пъстрата смяна на настроенията в тях, с една пищна динамика, в която смях, тъга и мъдрост на героите преливаха едно в друго. В един образ тя умееше да намери точния баланс между детското и зрялото, между детското и мъдрото. Като изразно средство много обичаше гротеската, пародията, сатирата в изобразяването на своите персонажи. А как умееше да играе лисици на сцената - с модулация на гласа си, със смяна на нрава им, с активизиране на кокетството или злобата им.
Преди години тя ми сподели: “Знаеш ли, представям си моите персонажи така: на една колесница бягат моите царкини, принцеси, царици, котки, мечки, деца, след колесницата подтичват моите лисици!“. В един от върховите й спектакли в нейната кариера - монодрамата „Малкият принц“ от Антоан дьо Сент Екзюпери (1985 г., реж. проф. Николина Георгиева) прозвучаха различните нюанси в изкуството й – и поетичната й нагласа, и чувството й за карнавална игра, и мъдростта й, и онази прокрадваща се мисъл в нейното куклено изкуство – животът е една голяма игра и в тази игра е много трудно да различиш истинските и мнимите измерения на нравствените постъпки в живота. А трябва да ги откриваш…!
До 1997 г., когато се пенсионира, 32 години тя активно участва в творческия живот на Русенския куклен театър, изживявайки всичките му творчески успехи и търсения. Затова с гордост може да го нарече „Моят театър!“.
Мария Матеева бе и негов директор в периода от 1994 г. до 1997 г., където отдаде много сили за израстване на творческия авторитет на този културен институт в града.
Другото изкуство, с което Мария Матеева е известна не само на русенци, но и в цялата страна, е художественото слово, на което тя е вдъхновена изпълнителка. Матеева е от класическия тип на артисти-рецитатори – този тип, в който се налага силата и въздействието на красотата на българския език, и оттам извеждане на емоционалната и философска значимост на художественото произведение. Слово, в което има обаянието на една красива приповдигнатост и патетичност, която трогва и вълнува зрителя. Дълги години тя е активен изпълнител на художествено слово, дори около пет години (през 80-те години) е в състава на някогашния „Театър на словото“ в София. Изнесла е поетични композиции- рецитали по творби на Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Робърт Бърнс, Хайнрих Хайне, Виктор Юго. Последната й бе по стихове на поета Христо Медникаров от Велико Търново. Като рецитатор участва в много културни прояви на града, в литературни вечери - навсякъде, където трябва да звучи българското слово.
Самата тя пише и поезия. Плод на това й увлечение е издадената й през 2001 г. стихосбирка “Нежност“, която срещна радушния прием не само на читателите, но и на литературните специалисти.
„Златна значка“ – отличие от Съюза на артистите в България, награди от фестивали на художественото слово, награда „Русе“ за 2017 г., звание „Почетен гражданин на Русе“ от 2003 г. – това са многобройните отличия, които е получила Мария Матеева за талантливото си присъствие в кукленото изкуство и за изпълненията си на рецитаторка.
През последните години животът й тече между София и Русе. Винаги, когато е в Русе, обикновено през лятото, се виждаме и обичаме да си спомняме за миналото и за 80-те години на 20 век, когато бяхме колеги в Русенския куклен театър. И виждам как в тези разговори тя се възражда, как се възвръща някогашния й пламък и енергия в очите й, в движенията на тялото й. Натрупаните години на достолепието сякаш изчезват и пред мен отново се възражда някогашната лудетина в изкуството. Честит юбилей, Мария!
Крум ГЕРГИЦОВ
Напиши коментар