Майстор-готвач разкрива истинската рецепта за пача-чорба

Сред множеството български фестивали и фолклорни празници се появи още един - Празник на пръжките и пачата.

В градината на ресторанта на разклона между селата Голямо Враново и Бабово се събраха десетки любители на деликатесите от свинско месо. В Североизточна България по традиция (и не само през зимата) на трапезата се слагат свински пръжки. Този деликатес става и за мезе, и за добавка към основно ястие, разказаха местните и демонстрираха класическа рецепта за приготвянето му, както и на едно друго екзотично ястие - пачата.

Организатор на празника бе Свинекомплекс Голямо Враново.

Управителят Вихрен Димитров разказа, че имат опит като съорганизатори на друго подобно събитие - фестивала на свинските уши в Стара Загора, и затова решили да покажат на цялата страна колорита на Североизтока. Тук, в русенския край, на пръжките казват „джумерки”. Та така от свинекмоплекса решили да популяризират местния кулинарен фолклор. От друга страна, често клиентите в магазините им търсели джумерки и затова организаторите решили да покажат как се правят, така че всеки у дома да може да си ги приготви.

В ранното утро на първи март започна подготовката за празника. Под зоркия поглед и непрестанните наставления на един от мениджърите на свинекомплекса Георги Палишки започна да се приготвя посудата – огромни тигани, казани, запалени бяха газовите котлони, подготвиха се скарите и барбекюто.

Палишки лично наглеждаше как ври пачата, разбъркваше я от време на време, давайки указания

кой какво да подреди и донесе, така че в 9 часа всичко да е готово за гостите. В това време пък майстор-готвачът Емил Булгаров напалваше пещта за печените прасенца и с помощниците си режеше сланината за пръжките. Малко преди официалния старт на празника ястията бяха готови, чаят вреше в казан, а виното и ракията бяха подредени, заедно със сушените свинески бутове и хамона.

Според Георги Палишки, пръжките стават не само за закуска, но и за обед и за вечеря.

„Джумерката се прави от хубава сланина от прасето,

нарязана на дребно, която се вари. След около един час отдолу остава свинската мас, отгоре са златистите изпържени пръжки. Те са целогодишен продукт, забравен от нас, българите. С това първото по рода си събитие искаме да припомним, че пръжките са подходящи за всеки един сезон, но и че те, както и пачата, са много полезни, защото са богати на колаген.”, разказа Палишки. За да се познае кога джумерката е готова за хапване , тя трябва да придобие златист цвят, казват майсторите в занаята. Хрупкавите късчета се отцеждат от свинската мас с решетъчна лъжица и се поднасят с вълшебен микс от подправки. А най-добра компания за пръжките са греяното вино или греяната ракия, казват още разбирачите.

Пачата също си има тъкости в приготвянето,

разкри майстор-готвачът Емил Булгаров. „ Тя се приготвя от джолан, месо, свински уши и крака. Когато са напълно сварени, се прави се застройка от малко прясно мляко, кисело мляко, жълтъка от яйцето и брашно. Много чесън е най-задължителната подправка за сервиране на пачата, а огнено допълнение е стрит лют пипер. „Това е истинската, традиционна русенска пача. Тя не е за наяждане, а за лекарство, затова се приема със 100 грама ракия, категоричен е готвачът Емил. Докато наглеждаше как върви печенето на прасенцата и процесът с пръжките и пачата,

опитният кулинар забърка набързо и един русенски кебап.

И даде още една рецепта. „ Първо пресираме месото - да си пусне водата, и тогава го слагаме в тигана с горещото олио. След това пирбавяме подправки, лук на шайби, червени и зелени чушки на жулиени, гъбки, след 10 минути го смъкваме от огъня, поръсваме с черен пипер, малко чубрица, а който иска, може и лютичко да добави.”, съветва готвачът.

Когато гостите на празника започнаха да пристигат, домакините ги посрещнаха с почерпка - гореща пача-чорба, а за трезвениците - топъл чай. Освен от готовите ястия, хората можеха да опитат и сами да си направят на скара или барбекю ребърца и пържоли. Имаше и кофи със сланина, която всеки у дома си да приготви по свой вкус или рецепта. Фолклорни състави от региона се грижеха за приятното настроение на гостите на фестивала, а

диджей вдигна на крак желаещите да потропнат български хора и ръченици.

Организаторите не забравиха и децата, за всички имаше мартеница и лакомство подарък.

Българският дух е неразривно свързан с българските празници, заяви управителят на Свинекоплекс Голямо Враново Вихрен Димитров. „Едно от трите свещени животни за прабългарите, които са дошли от Японско море, е било прасето, другите две са агнето и бикът. Точно по това време, около зимното слънцестоене, най- късият ден в годината, е бил един от най-големите празници на прабългарите, който се е свързвал с ритуалното жертване на прасе. И ние решихме, че няма нищо по-хубаво от това, в духа на бълтарските традции, да направим тържество за хората. Решихме да е популярно, но да не копираме някой друг и затова направихме празник на джумерката”, обясни как е дошла идеята Вихрен Димитров. Пачата включили в празника, защото традицията на българина е нищо да не се изхвърля от продуктите на прасето. „Да съчетаем духа, традициите и всенародната веселба.”, подчерта Димитров. Разказа още за новата порода прасета на свинекомплакса - „Черен ангел”, която се отличава с дебела сланина. „Затова подготвихме кофи от тази сланина, всеки може да вземе да си направи от нея пръжки или пък да я сложи в саламура и да си има за цяла година. Това е най-хубавият допинг, заедно с ракията”, добави не без чувство за хумор Вихрен Димитров.

Кметът на община Сливо поле Валентин Атанасов сгордост съобщи, че напоследък

регионът се превръща в нещо като фестивален център.

„Многото празници означават, че сме живи. Чрез тях сеутвърждава общуването между хората, добруването,икономическият растеж на общината. Когато хоратаотиват усмихнати някъде, те без да искат, изразяватуважение за това, което се прави за тях. Подобнимероприятия възраждат забравените обичаи и по тозиначин искаме да възпитаваме децата си, да видят, да чуят,да не забравят старите рецепти и традиции. Диетолозите предлагат най-различни неща, но това, което тук може да се опита, е истинско, без каквито и да било подобрения. Ролята на общината е да създава условия бизнесът да работи добре, да се развива, да контактува и с хората в региона. В това отношение Голямо Враново е дар Божи за нашата община”, заяви кметът на Сливо поле.