0
Днес се навършват 100 години от рождението на една забележителна личност - Руска Драгнева, доайенът на учителите физици не само в Русе, но и в национален мащаб. Родена е на 14.11.1914 г. Не окръгли век и си отиде на 4.03.1996 г.
Напетата девойка израства в трудолюбиво занаятчийско семейство. Етапи в нейното образование са русенските Френски колеж и Девическа гимназия; Природо-математическият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, от който излиза с диплом за учител по физика и астрономия.
От 1939 г. Руска Драгнева преподава последователно в Пловдивската мъжка гимназия, Бургаската девическа гимназия. В 1943 г. се връща в родния Русе, работи като физик в Мъжката гимназия, във Втора политехническа гимназия „Баба Тонка” и води упражнения като гл. асистент във Висшето училище. По-късно е инспектор-методист в окръжния отдел „Народна просвета”.
Победният педагогически марш на Руска Драгнева започва след пенсионирането й през 1970 г. Авторитетната учителка и инспекторка става сътрудник в Окръжната станция на младите техници и ръководи Първата в България специализирана школа за решаване на теоретични и практически задачи по физика – подготовка на ученици за вътрешни и международни олимпиади.
Статистиката за четвъртвековния период на Школата „Драгнева” е главозамайваща: 35 ученици се класират в първите десетки на подборните кръгове за формиране на националния отбор; 17 от тях участват на международните олимпиади в Лондон, Москва, Хелзинки и др. На една от балканските олимпиади нейните четирима ученици са фактически половината от българския екип, като двама получават първа награда!… Драгнева създава сборници със задачи и методически ръководства за тяхното решаване; публикува научни и методически разработки в наши и чуждестранни списания. И днес още се говори за тази уникалност.
Но „другарката Руска Драгнева” беше и учител на учителите. Като инспектор, по апостолски обикаляше училищата, да види как върви обучението по физика. Дойде и моят ред. С малко уморена стъпка се качи до последния ред на амфитеатралния кабинет; нищо не си записваше, но и нищо не изпускаше. (Не се вълнувах, защото кабинетът ми беше почти образцов – през август да ми поискаха „открит” урок, щях да го направя. Разполагах с комплекти учебни уреди (тогава компютри нямаше) - по един за всеки двама от учениците. Над 80 на сто от уроците преминаваха лабораторно). След звънеца гостенката изрази доволство, но не конферирахме; само пожела в другата паралелка тя да направи урока!... Видях много нюанси, които ми липсваха. На раздяла ми каза, че „скоро пак ще се видим!” Да, подир месец тя се върна, но заедно с проф. Стоян Петров от ВИММЕСС, председател на общинската комисия за народна просвета; и главния инспектор в Министерството на образованието Никола Велчев. И пак имаше урок! Впоследствие те препоръчаха колегите физици да се отбиват в онова квартално училище над жп гарата - „Лиляна Димитрова” (днес „Алеко Константинов”), имало какво да „купят”. А проф. Стоян Петров ми издейства квартира, защото живеех (семейно при това!) в хранилището на кабинета, сред шкафовете с пособията!!!
За колегията Руска Драгнева, освен доайен на учителите физици (и в национален мащаб), беше и… „Кака Руска”! Обичахме я! За нея директорът на МГ „Баба Тонка” Митко Кунчев е лаконичен: „Тя беше личност от космическа величина!” И днес има признат водач на преподавателите по физика у нас - Теодосий Теодосиев от Казанлък, но ми е криво, че не е русенец!
Държавата оцени „възрожденския дух” на Руска Драгнева. Тя бе наградена с „Народен орден на труда” - златен, орден „Св.св. Кирил и Методий”; удостоена е със званията „Заслужил” и „Народен” учител!... На всичкото отгоре беше и… многодетна майка - синове за пример в науката, бизнеса и в изкуството…
Снимка: Личен архив
Напиши коментар