На 20 януари почитаме паметта на Свети Евтимий, патриарх Търновски

На 20 януари се почита паметта на Свети Евтимий, патриарх Търновски. Той е виден български средновековен духовник, книжовник, патриарх на България, последен предстоятел на църквата на Второто българско царство. Авторитетна фигура в православния свят, обявен за светец.

Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи. Основен сред тях е „Похвално слово за Евтимий“ на Григорий Цамблак.

Св. Патриарх Евтимий е роден около 1320 – 1330 г. и според някои произхожда от знатния род Цамблаковци. Учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски, около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград.

Св. Евтимий последователно постъпва в манастира „Студион“ и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос, а след освобождаването си се връща в българския Зографски манастир в Атон.

Към 1371 г. св. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на Търновската книжовна школа. Евтимий извършва правописна и езикова реформа на българския език. Поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език. По този начин Евтимиевата реформа се отразява на писмеността в Сърбия, Влахия, Молдова и руските княжества. Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14 век е неоценимо.

През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, св. Евтимий е избран за негов наследник. Привърженик на исихазма, той се бори с ересите и с упадъка на нравите. Евтимий получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.

Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий – литургични книги, похвални слова, жития и послания.

През 1393 г. султан Баязид I обсажда Търново и го подлага на продължителна обсада. Григорий Цамблак разказва в „Похвално слово за Евтимий“: „варварският цар...ненадейно нападна града – не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи.“ Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата с щурм.

Според Григорий Цамблак църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени и заместени с „учители на безсрамието“. 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна Тракия), вероятно в Бачковския манастир. Предполага се, че е починал там през 1402 – 1404 г. От това време Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена от Константинополската патриаршия.

Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики – 20 януари.

На 20 януари имен ден празнуват всички, които носят името Евтим, Евтимия, Ефтим, Евтимий, Ефтимия и производните им.