0
Общо 67 пописа са сложени под предложения от „Възраждане“ и подкрепен от БСП и „Има такъв народ“ вот на недоверие към служебния кабинет. Това каза пред журналисти в парламента лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов. Той уточни, че един от мотивите е безпрецедентната, по думите му, политическа намеса в работата на служебното правителство. То трябва да е равно отдалечено от всяка една политическа сила и не трябва да създава впечатление за субективност в работата си, за да може да сме сигурни, че ще организира и проведе честни избори, припомни Костадинов.
"Буквално седмица след назначаването на този кабинет след едно изявление на председателя на ГЕРБ Бойко Борисов беше сменен или предложен за смяна министърът на външните работи. Това създава обективна предпоставка за съмнение в честността на вота", заяви Костадинов.
По-рано днес лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че призовават президента Радев да смени служебния премиер Димитър Главчев и да не назначава предложените от него нови министри. Тя уточни, че ще изчакат да видят дали държавният глава ще се съобрази с искането им, а ако не го направи, заедно с „Възраждане“ ще внесат вот на недоверие към служебния кабинет.
Малко по-късно от „Има такъв народ“ обясниха, че засега проучват дали е юридически и конституционно обосновано да се иска оставка на служебен кабинет, създаден съгласно новите промени в основния закон, предава БТА.
По думите на Костадинов „Продължаваме промяната - Демократична България“ са отказали да сложат подписите си под искането за вот на недоверие.
Пред БНР-Пловдив преподавателят по конституционно право в СУ "Св. Климент Охридски" Наталия Киселова коментира, че вот на недоверие на служебен кабинет не може да се иска.
"Всъщност исканията на опозицията са 2 - президентът да смени министър-председателя на служебното правителство, което е възможно, и дали е възможно на служебно правителство да се упражни такъв вид отговорност като вота на недоверие. Вотът е опит на опозицията да свали правителството. Тази процедура се използва за парламентарно избрано правителство", обясни доц. Киселова.
Тя припомни, че органът, който назначава, е органът, който уволнява - в случая президентът.
"Дори и да станем свидетели на задвижване на такава процедура, тя ще бъде само политически инструмент, който няма да има правни последици и няма да свали правителството. Президентът не е длъжен да се съобрази с това, но предвид краткото време до Великденската ваканция, вотът на недоверие по-скоро се използва, за да се обърне внимание на 2 от парламентарните групи", каза доц. Киселова.
Преподавателят по конституционно право обясни, че има тълкувателно решение от 1992 г., което се занимава със служебното правителство и не е загубило актуалността си. Там изрично в мотивите се посочва, че когато има служебно правителство при работещо Народно събрание, то подлежи на парламентарен контрол, но не може да се упражнява вот на недоверие.
Напиши коментар