0
Пaмeтникът Бузлуджa cпeчeли втoрo финaнcирaнe oт фoндaция “Гeти”. Зa укрeпвaнeтo нa уязвимитe мoзaйки щe бъдaт дaрeни и инвecтирaни 60 000 дoлaрa.
Фoндaция „Гeти“ нaгрaди 13 знaчими cгрaди c грaнтoвe нa oбщa cтoйнocт oт 2,2 милиoнa дoлaрa в рaмкитe нa инициaтивaтa зa oпaзвaнe нa aрхитeктурнo нacлeдcтвo „Kееping it Mоdеrn“ 2020.
Тази година кандидатстваха общо 90 проекта от цял свят, а България се нареди между финалистите за втора поредна година.
По същата програма през 2019 г. паметникът Бузлуджа получи финансиране от 185 000 долара за изготвяне на "План за опазване и управление", който се планува да бъде завършен в края на тази година. До момента бяха направени задълбочени конструктивни и технически експертизи. Проучванията показват, че сградата може да бъде опазена и че първата най-неотложна дейност е стабилизирането на съществуващите стенни мозайки.
Дейностите ще започнат през август и трябва да приключат до октомври тази година.
Проектът се координира от фондация "Проект Бузлуджа" под ръководството на ИКОМОС Германия и с участието на реставратори от общо пет европейски университета: Националната художествена академия в София, Академията по изкуствата (АМТИИ) в Пловдив, Техническия университет в Мюнхен, Университета по приложни изкуства в Берн и Академията по изящни изкуства в Дрезден, както и неправителствената организация Диадрасис от Атина.
Паметникът Бузлуджа е държавна собственост и се управлява от областна администрация Стара Загора. Той привлича внимание от чужбина като една от най-емблематичните и значими сгради на модернизма в България и в Европа. Неговите 937 квадратни метра изящна стенна мозайка са едно от най-големите модерни мозаечни произведения в Европа.
Творбите са дело на 15 признати български художници, сред които големите Йоан Левиев, Димитър Киров, Иван Кирков, Димо Заимов, Теофан Сокеров.
Междувременно като част от "Плана за опазване и управление" до края на август се провежда кампанията "Неписани истории за Бузлуджа". Целта е да се документира знанието за паметника, да се разкаже какво е било значението му за живота на хората и да се създаде диалог между поколенията, защото разговорът за бъдещето на сградата неминуемо започва с разговор за нейното минало. Всеки е поканен да се включи в проекта като разкаже своята лична история свързана с Бузлуджа.
.jpg)
Напиши коментар