0
Народното събрание прие Национална здравна стратегия 2030. Документът е внесен от Министерския съвет и прецизиран от работна група към Комисията по здравеопазване в парламента. Народното събрание взе решението за приемането на стратегията със 107 гласа „за“, 36 „против“ и осем „въздържал се“.
В доклада на комисията по здравеопазване се посочва, че Националната здравна стратегия 2030 е водещият стратегически документ за сектор „Здравеопазване", който определя дългосрочната визия за развитието му, стратегическите цели и приоритети, както и конкретните политики за тяхното изпълнение. Националната здравна стратегия 2030 осигурява реализацията на политиките и мерките, заложени в националните стратегически документи от по-висок ранг, а именно Националната програма за развитие България 2030 и Националния план за възстановяване и устойчивост, като ги интегрира в общите секторни приоритети и политики и ги допълва с други специфични мерки.
В нея са заложени три основни стратегически цели:
- Устойчиво подобряване на здравето и средата, подкрепяща здравето
- Гарантиране на здравната сигурност и намаляване на неравенствата
- Ефективно управление на ресурсите с фокус върху здравните резултати
В стратегическата рамка за развитието на здравеопазването в страната ни за следващите години са залегнали приоритети за изграждане на по-здрава нация, за създаване на здравна система, ориентирана към потребностите на хората, както и за прилагане на целенасочени стратегии за въздействие върху специфични проблеми на общественото здраве.
В стратегията са посочени основните предизвикателства пред страната, които са свързани с челното място в Европейския съюз (ЕС) на България по смъртност и последното място по продължителност на живота, както и с високите нива на детска смъртност. В стратегията се посочва още, че предизвикателство за страната ни е най-високата заболеваемост и смъртност от сърдечносъдови заболявания сред страните от ЕС. Друго предизвикателство, посочено в документа, е тежестта на онкологичните заболявания върху общественото здравеопазване. Психичните заболявания, застаряващото население, малкото на брой трансплантации, ниските разходи за здравеопазване на глава от населението са другите предизвикателства, посочени в проекта на Национална здравна стратегия 2030 г., предава БТА.
Националната здравна стратегия 2030 посочва конкретните резултати, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г. и индикатори за оценка на изпълнението на заложените цели и приоритети. Стратегията ще бъде изпълнявана чрез План за действие за периода 2023 - 2026 г. и План за действие за периода 2027 - 2030 г. , съдържащи конкретните мерки, действия, ресурси и срокове за изпълнение на всяка политика, се казва в доклада на комисията. Ангажимент за разработването на конкретен план за действие има изпълнителната власт.
Критични гласове се чуха откъм "Възраждане" и "Има такъв народ".
Маргарита Генчева от парламентарната група на „Възраждане“ каза, че ще се въздържат от подкрепа на стратегията, защото смятат, че това е сериозен документ, на който трябва да се отдели достатъчно време и да се обмисли сериозно, а „не да се гоним с часовете и минути, за да изпълним указания на ЕС и да получим поредните пари, за които пак не се знае дали ще ги получим“. Когато се изработва стратегически документ, бързането е най-неподходящото поведение, допълни тя.
Проф. Андрей Чорбанов от парламентарната група на „Има такъв народ“ посочи, че документът не е обсъден професионално. "Всички сме свидетели как финансовият министър няма как да бъде накаран да изпълни дадена политика. Често се е случвало държавният бюджет да противоречи на закон. Ще видим как бъдещият финансов министър ще спази тези политики", каза още проф. Чорбанов.
"Имаме принципно несъгласие за здравната система и как би трябвало да функционира тя. Идеята за изваждане на болниците от търговските регистри не се вписва в общата ни визия и няма да подкрепим тази стратегия. Би следвало Стратегията да не зависи от смяната на правителствата, но горчивият опит показва, че това не е така. Властта взима нещата в свои ръце и дълбоко, прагматично и неправилно променя всички добри идеи в доста добри здравни стратегии, приети през годините досега. Стратегията няма стойност на закон, с което не задължава и изпълнителната власт да се съобрази с нея. И в Конституцията пише, че всеки има право на здравни грижи и достъп, но това не се случва на практика в отдалечените райони и в по-ниските социални групи, спрямо жителите на столицата, например", посочи Чорбанов, цитиран от БНТ.
След гласуването Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС), председател на здравната комисия, благодари на всички народни представители за усилията да бъде приет този документ. Той нямаше да бъде факт, ако не бяха усилията на д-р Александър Симидчиев, председател на работната група, отбеляза Ангелов.
Напиши коментар