Православната църква чества св. Харалампий, покровител на пчеларите

Снимка: Уикипедия

Православната църква почита на 10 февруари паметта на свещеномъченик Харалампий Чудотворец, приеман за покровител на пчеларите.

Свети Харалампий е бил епископ  в град Магнезия, област Тесалия, и смел проповедник на вярата. Той става жертва на гоненията на християните по времето на император Септимий Север в края на II век и е подложен на тежки мъчения, след което е осъден на смърт от самия император. Въпреки изтезанията раните му заздравявали по чуден начин. Осъден на посичане и издъхнал на 113 години, недокоснат от меча на палача.

Предсмъртно отправя гореща молитва Бог да благославя всички хора и да ги дарува със здраве, спасение и земни блага.

Харалампий е канонизиран от Църквата като светец, чиято памет се отбелязва на 10 февруари.  Починал на 113 години, той е смятан за най-възрастния мъченик. 

„И затова е и много почитан помощник, избавя от епидемии, от болести, дарява всяко добро на човека“.

Светецът е особено почитан в Гърция, като се смята, че черепът му се пази в манастира „Свети Стефан“ в Метеора.

Паметта на Свети Харалампий особено се почита и от българите, както заради молитвеното му застъпничество пред Бог за болни, страдащи духовно и телесно, така и като закрилник на пчеларите и проводник на Божията благодат над пчелния мед.

По традиция след празничната литургия днес се освещава медът от новата реколта. „Цяла година се ползва за здраве, по една лъжичка, по две“. Денят на Свети Харалампий е и празник на пчеларите.

В българската фолклорна традиция Харалампий е смятан за господар на болестите и най-вече на чумата, като църковният му празник се отбелязва и като Чуминден.

Според народното вярване чумата се е родила на зимния Атанасовден и започнала да мори хората по земята, докато св. Харалампий не успял да я залови и окове в девет вериги. В народните вярвания чумата е държана от св. Харалампий, вързана с верига или затворена в шише, и когато я пусне, тя прави поразии. Името ѝ никога не се споменава, нарича се добрата, леля, блага медана, с цел постоянното ѝ умилостивяване.

На този ден не се работи, за да не се разсърди светецът и да освободи болестта.

Призори всяка домакиня изпича обреден хляб „колак“ и три малки кравайчета и заедно с паничка мед ги носи в черквата да бъдат осветени. Вкъщи намазват обредните хлябове с меда, прекадяват ги, разчупват ги на късове и разнасят на три къщи за здраве на „леля“ (чумата). Едно от медените кравайчета хвърлят на покрива на къщата за чумата, второто дават на домашните животни, а третото изяждат децата. С осветения мед мажат челата на децата, за да не боледуват. От него запазват за лек през цялата година.

На този ден празнуват: Харалампи, Харалампий, Хараламби, Хари, Харалан, Ламби, Ламбо, Ламбрин/а, Валентин/а, Вальо, Валя, Валентинка и сродните им имена.

0 Коментара

Напиши коментар

Затвори