Въздържал съм се да коментирам поведението на политически лидери и политици. Те си имат своите привърженици и избиратели и не е моя работа да давам оценки. Но сега не мога да се въздържа от коментар. Причината е последната споделена идея на правителството да премахне семестриалните такси за държавните висши училища (ДВУ).
За да бъда разбран, все пак трябва да кажа, че съм привърженик на дясното политическо пространство. У нас понятията "ляво" и "дясно" тотално се объркаха. Аз съм си изработил една двумерна система за класация на политическите партии, в която хоризонталната ос е отношението към развитие на икономиката, а вертикалната - начинът за упражняване на властта. Няма да навлизам в подробности, но за хоризонталната ос ще кажа простичко, че съм привърженик на принципа (перифразирам) "който може да работи, но не иска, не трябва да яде". Това не отхвърля идеята за социална политика, но тя не трябва да се прилага на глава от населението, а целенасочено към хората, които имат нужда. В левия край на тази ос е комунизма - "всеки се труди колкото може, а потребява според нуждите си". В десния край е дивият капитализъм ("крайна експлоатация на трудещите се"). Нулата означава "нито ляво, нито дясно", няма визия за определена политика.
У нас лявото политическо пространство се разпадна. БСП стана почти маргинална партия и със сегашното си ръководство вероятно ще продължи да потъва. На освободеното място се настаниха популистките партии Възраждане и ИТН. За да бъдем една нормална държава има нужда от една солидна социал - ДЕМОКРАТИЧЕСКА партия, но не виждам зародиш в пространството.
Дясното политическо пространство, което от моя гледна точка включва ГЕРБ, ДПС и ДСБ (различно разположени в дясното пространство), направи силен завой на ляво и в момента също излъчва повече популизъм и погазва десни принципи и десни политики. Опитвам се да ги оправдая с аргумента, че възприемайки популизма, искат да отслабят вятъра, който надува платната на левия популизъм (основно Възраждане). Но всяко нещо си има граница, която според мен е премината. Продължаващото раздаване на пари „на калпак“ противоречи на десните разбирания, но се поддържа и се прави от приеманите за десни партии. Връщам се на таксите за ДВУ.
Премахването на таксите лява мярка ли е или дясна?
Лява мярка е! Глупаво ли е предложението - глупаво е! Защото ако МС не искаше да „разлайва кучетата“ можеше да вземе решение семестриалните такси да бъдат 10 лв. на семестър (една кутия цигари) за всичките специалности и въпросът щеше да приключи. Да, пак ще бъде популистко, но не толкова глупаво. Не знам кой го измисли това, но смятам, че въпросната личност не е наясно каква роля играят семестриалните такси.
В първоначалния проект за нова конституция беше записано, че средното и висшето образование са безплатни. Тогава, след сериозно обсъждане в парламентарната комисия на плюсовете и минусите на семестриалните такси, СДС предложи изменението на този текст - за средното образование остана безплатно, а за висшето се допусна (без да е задължително) въвеждането на такива такси.
Семестриални такси има в повечето европейски държави и извън тях. И наши младежи, отивайки да учат в чужбина си ги плащат, много от тях работят и разбират, че "сиренето е с пари"! Кое е по-добре за възпитанието на нашите, вече пълнолетни младежи: да чакат всичко наготово или да се научат, че всяко нещо си има цена и НЯКОЙ трябва да я плаща. Без да навлизам в повече подробности за полза и вреда от таксите, ще допълня, че те са един много добър начин за управление на достъпа до висше образование. Да, знам, че право на всеки гражданин е да получи достъп до образование, но това право си има ограничения. Не можеш да запишеш висше образование, ако не си завършил средно.
За редица специалности има изисквания за определен успех, за определени умения. Има ограничения и от гледна точка на капацитет за обучение в ДВУ. Не на последно място е и необходимостта държавата да не допуска сериозни деформации (каквито наблюдаваме в момента) на броя на завършващите по различни специалности младежи. Не искам да бъда разбран погрешно - има студенти, които биха имали финансови затруднения със семестриалните такси. За такива има добре познати системи за подпомагане (но целево, а не „на калпак“). Задайте си въпроса, дали безплатното образование ще повиши качеството на висшето образование. Според мен не.
Безплатното води до занижаване на критериите на обучаемия.
С голяма тревога наблюдавам разложителните процеси във висшето ни образование – таксите ли са най-големият проблем? Големите проблеми изискват непопулярни мерки и никой не смее да ги подхване. По-лесно е да се работи на парче с популистки мерки. Така всички ще бъдат щастливи – какво им пука за нашето образование? Който търси качество - да ходи в чужбина и да си плаща! Толкова за таксите!
В предишни становища изразих своето разочарования от
лошото качество на законодателството.
Стана норма след поредно гласуване на закон след кратък период от време да се налагат поправки. Да се гласува доверие на това НС да прави промени в Конституцията, при доказана некачествена продукция до сега, е една опасна игра. Позволих си да кажа, че
далновидността на законодателите ни е с хоризонт от няколко седмици.
Правосъдният ни министър съкрати този срок до дни! Не знам как си е получил дипломата за юрист, но само 2 дена след приемането на поправките в Конституцията си посипа главата с пепел и каза, че май са сбъркали с двойното гражданство и би трябвало поне да го ограничат до държавите в ЕС. Спал ли е този човек до сега? Особено бях потресен от внасянето на поправките за промени на Конституцията с явното признание, че има кусури, ама Конституционният съд ще ги оправи! Това не ви ли говори пределно ясно за нивото на нашите депутати? А
в чия глава се роди предложението Амбулаторните листове да се ползват за извинителни бележки?
Там има конфиденциална информация за всеки човек, която не трябва да се размахва на ляво или дясно! А опитвали ли сте да си видите собствената електронна рецепта, за да знаете, какво пише там. Ако някой може да ми каже как става това, ще бъда благодарен. Да, човешко е да се греши. Но след това да има поука! А не да се смятат за непогрешими и винаги прави! Да, "сглобката" е един необходим компромис, но системните партии, които я поддържат, изглеждат без ясно изразена политическа линия и воля по вътрешно политическите проблеми!
Наистина ми става все по-трудно да гласувам! Как ще бъдат убедени повече хора да отидат до урните, като виждат липсата на принципност и професионализъм? Докъде ще стигнем, ако избирателната активност се ограничи до твърдите ядра на някои партии? Не знам! И се тревожа!
Коментарът е препечатан от Фейсбук страницата на доц. Марко Тодоров.
Марко Марков Тодоров е български учен и политик, министър на науката и образованието в правителството на Любен Беров и служебния кабинет на Ренета Инджова. Народен представител от СДС в Седмото велико народно събрание, както и ректор на Русенския университет.
Напиши коментар