0
Осем века от създаването на Царските манастири на България - Ивановските скални църкви, ще бъдат отбелязани с различни инициативи тази година. Както вече „Бряг“ писа, с литургия за успението на Свети Йоаким-създателят на манастирите, в понеделник започна годината за честване на осемвековния юбилей.
Манастирът, който се намира в долината на река Русенски Лом, обединява няколко комплекса от скални помещения. В шест от храмовете са запазени стенописи, които са сред най-представителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите и са включени от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство. Въпреки мразовития студ отиваме до Ивановски скални църкви. До по-голямата част от тях се стига по стръмни, издълбани в скалите стъпала. Има и мрежа от пътеки, но по тях маршрутът става значително по-обиколен. Покрай стъпалата и пътеките са поставени метални парапети, които много улесняват изкачването и слизането. В търсене на уединение монасите-исихасти са вдълбали в планинските масиви помещения, разположени на различна височина, достигаща над 30 метра. Преминавайки по пътеката към една от най-запазените скални църкви, се виждат останките от параклис в скалата.
Музейната експозиция на открито сега не работи, приема само групи туристи по предварителна заявка. Очаква се през март да бъде ежедневно достъпна за всички, които искат да я разгледат. Пред каменния вход на църквата ни очаква директорът на Историческия музей проф. Николай Ненов. Влизаме заедно, за да ни разкаже с какво са уникални стенописите, които, забележете, са на близо 7 века и не са реставрирани, а само консервирани. За да се запази църквата от влиянието на атмосферните условия са поставени прозорци и врата към малката издадена скална тераса. Стенописите представят Палеологов Ренесанс. Виждат се обемни лица и тела и много реалистични фигури, показващи единство с природата - пустинята и скалите са изобразени по много интересен начин и то години преди италианския Ренесанс. Разказите в картини са свързани със живота на Исус в последните му дни, обяснява още проф. Ненов. Той разказва, че на различни места в долината на Русенски Лом са открити множество скални манастири. Нарича ги царските, защото трима български царе са давали пари, за да се изградят. „Патриарси, герои, светци са изключително важни за представянето на манастира в социализацията му, защото неговата универсална стойност днес надхвърля универсалните рамки“, подчерта проф. Николай Ненов. И допълва разказа си с думите „не само защото България е казала пред ЮНЕСКО, че той е изключително важен за нас, скалните църкви влизат през 1979 година в Луксор като част от световното културно наследство, но и защото това, което разказва този манастир, е нещо, което обръща страната ни към света. Свети Йоаким I, който е първият търновски патриарх, е всъщност политическо лице. Той обръща българите към православието, тогава, когато сме имали Уния с Папата.“
За световната научна общественост скалният комплекс край Иваново е представен от френския изследовател Андре Грабар. „Скалните църкви никога не са забравяни, още по време на руско-турската война част от сраженията са се водили точно тук, има надписи на руски войници с дата, при това. Виждаме надпис и от пътешественици, както и от може би от първия турист- поп Рафаил от Русе. През 1746 година, той е бил тук и се подписал, а това означава, че вече манастирът не е бил действащ и той е дошъл да разгледа“, обясни още проф. Николай Ненов. Има и свиделства в музея, които разказват, че веднага след Освобождението от турско робство, вестник излиза със статия, от която става ясно, че Ивановските скални църкви са вече познати.
За да се популяризира това културно и историческо наследство, през 2021 година ще се проведат редица форуми в Русе, Велико Търново и София. Ще бъде представен документален филм, ще се валидира пощенска марка, ще бъде издадена пълната история на Ивановския скален манастир, ще се проведе международна научна конференция с пленарни заседания във Велико Търново и пътуваща изложба. Проучват се възможностите за провеждане на събития в Атон, Европейския парламент и Генералния щаб на ЮНЕСКО в Париж.
Напиши коментар