0
Русенската актриса Дина Шошева игра с голям успех на сцената на „Театро Рази“ в Равена. На 19 октомври Дина заедно с един от най-известните италиански актьори Франко Костантини приемат двадесет минути аплодисментите на очарованата публика. Франко е в ролята на самия Данте, а Дина играе неговата майка и духа й. Спектакълът е по пиесата на Иглика Пеева „Данте между рая и ада“ и е осъществен от Евелина Дряновска, режисьор и директор на театралната трупа в Равена от 35 години. Ролята на Джото, приятелят на Данте, е поверена на младия актьор от Варненския театър Велизар Емануилов. Поводът е честването на 700 години от смъртта на Данте Алигиери в Италия.
Дина Шошева замина за Ботуша на 29 септември, след като две години упорито изучава италиански език с тоскански диалект – езикът, на който Данте пише своята „Божествена комедия“. В няколко предишни публикации на „Бряг“ информирахме за предстоящото събитие, а Дина и Иглика разказаха как се е родила пиесата, за огромния издирвателен труд за политическия, литературния и личния живот на Данте, как се е подготвяла актрисата и как това е единственият спектакъл с чуждестранно участие, допуснат след селектиране до многобройните прояви свързани с честванията.
Репетициите за спектакъла се провеждат в зала извън театъра, всеки ден от 19.00 до 00.00 часа, защото в помещението актьорите през деня работят нещо друго. „Няма такова понятие за театър, каквото имаме в България“, казва Дина Шошева. Та сподели още, че
„свободните трупи“ изключително трудно живеят, изключително трудно съществуват,
защото не са платени, защото са извън всякакво наше понятие за театър. За всяка постановка търсят спонсори. Дина не приема опитите в България да се правят „свободни театри“. „Това означава да сме без работа, да не работим в театъра и да се чудим как да преживяваме – аргументира се Шошева. - Аз не съм привърженичка на това понятие, хората, които го говорят, трябва да разбират от действителното състояние на една свободна трупа. Аз придобих такова в Италия. В България има страхотен театър и дано да продължи да ни има по този начин, защото всичко останало само убива културата“.
За преживяването, наречено „Репетициите“, и другото -“Спектакълът“, Дина разказва с много патос, с много радост, емоционално, каквато е тя самата. Колегите се оказват много отзивчиви, костюмите много интересни, а режисьорските решения - провокативни. „Три дни преди представлението гледахме един невероятен филм за Данте на Пупи Авати – филмов режисьор, продуцент и сценарист. Филм, който още не дошъл в България“, споделя актрисата. От този филм Дина си „открадва“ някои неща като поведение, като дребни детайли по облеклото. Купува си лента, която пришива под брадата си към шапката, която тя нарича „куфа“, а красивия си костюм ушива предварително в Русе.
Дина говори с въодушевление за младия си колега Велизар, който играл „страхотно“. Питам я как са я приели колегите й от трупата. „Любопитството им към мен беше огромно – казва Шошоева. - Откъде накъде актриса от България, и то точно мене, е поканила Евелина? Когато завъртяхме първата сцена с Данте, бях с пиесата в ръка, защото два дни преди да тръгна, Евелина ми представи нов вариант на пиесата. Тя вече не носеше първоначалното си име от Иглика Пеева – „Данте между рая и ада“, а „Данте, който пее и омагьосва“. Текстът беше доста съкратен. Бяха направени промени в първоначалния вариант, защото сцената го налага. Вместо прозата на Иглика, Франко го беше адаптирал в стихове, а Евелина беше променила някои сцени, беше добавила нов монолог на Франко, а на мен ми беше сложила още два нови монолога. Аз до това време бях научила първоначалния текст и трябваше за много краткото време да науча и новия текст. Така че след като на репетицията
завъртяхме първа сцена, имаше мълчание половин минута, след което колегите ми ръкопляскаха
като публика. После ми казаха, че са впечатлени от италианския ми тоскански език и от сценичното ми присъствие“.
Освен приятно, преживяването за Дина е било екстремно. Изключително предизвикателство се оказва да репетира на непознато място, говорейки друг език. „Извън текста си аз не говоря добре италиански и беше много смешно за колегите, защото ме чуват как брилянтно си казвам текста, а същевременно след това не мога да говоря така свободно, както очакват да чуят. Много се забавляваха с това. Велизар говори изключително добре италиански, защото години наред е живял там, а и често посещава майка си, която живее там“. Той обаче не владее така добре граматиката, която Дина е усвоила в последните две години. Едно от най-хубавите неща за Дина в Равена е, че специално за премиерата пристига дъщеря й от Холандия.
Дина допълва разказа си: „Малко преди представлението
бяхме в полуинфарктно състояние, защото видеостената не заработи,
а тя е половината от действието. Но се намеси Роберто, оператор в Болонската телевизия, и както е казал Шекспир: „Добрият край оправя всичко“. Роберто заснема целия спектакъл. Имахме и друга малко смешна ситуация. В залата, в която репетирахме, декорите за сцената, когато майката на Данте умира и се превръща в дух, са подредени така, че аз се качвам на моста, където се сбогувам с Данте. Но на сцената на „Театро Рази“ нямаше място за същата постройка. В последния момент промениха декорите, така че не мога да се кача на моста. И с ефирното бяло облекло се „понасям по реката“ и внушението, че се превръщам в истински дух бе поразително. Получи се изключителен ефект, на който публиката избухна в аплаузи. Друг интересен момент е издигането на духа на майката. Имаше прозрачна рокля зад люлеещия се стол, на който тя умира. Минават парките в черно облечени с един огромен черен параван от плат, но минават пред мен. Отзад светва прожекторът в контражур и с моето ставане столът се залюлява. В това време отзад се издига бялата рокля и се понася нагоре, все едно Духът на майката се въздига...
Това беше сцена, в която усетихме всички как публиката затаи дух и се чу едно „Ооооо!“
като силна въздишка. Дъщеря ми сподели после на Евелина как цялата е настръхнала – това е усетила и у публиката. Имаше изключителни режисьорски решения на Евелина. Спектакълът беше час и половина, всичко вървеше много скоростно, задъхано, все едно че четеш Данте на един дъх. Невероятно бе и това, че отидох малко смутена заради езика, непозната трупа, условия и пр., но много бързо добих самочувствие, защото аз съм професионална актриса, а имаше такива, които не бяха. Отнасяха се с респект, дори се допитваха до мен. А Франко Костантини е величина в Италия като нашия Стефан Данаилов, той е един изключителен актьор и беше удоволствие да си партнирам с него.
Евелина Дряновска пък е колос в Равена. Има ли нейно представление, билетите се изкупуват веднага, за да видят поредното й предизвикателство. Така беше и с нашия спектакъл. Първите дни продажбите бяха слаби. Но вечерта салонът беше препълнен. Двадесет минути аплодисменти! Имаше поздравителен адрес от българския консул в Болоня, с когото се видяхме на 2 октомври, когато отидохме да гласуваме там. Посрещна ни много сърдечно, правихме си снимки, пожела успех на спектакъла, но на самия ден – 19 октомври, имаше други ангажименти.
Изключително преживяване беше Равена за мен, с много аплодисменти ме дари публиката, викаха „Браво“ на премиерата и на последвалите представления, които изиграхме. Толкова беше вълнуващо, емоционално, че няма да го забравя. Все още го преживявам“, споделя Дина Шошева.
Напиши коментар