0
66-годишният бивш миньор Славку, който живя под тераса на минусови температури, вече ще живее в Дома за стари хора „Възраждане” в Русе. Щастливият край на неговата история бе поставен, след като бе преместен от Центъра за временно настаняване в социалното заведение. Славку Славчев се озовал на улицата посред зима, след като съпругата му починала, а брат й го изгонил от къщата, където живеели заедно. Нямал деца и нямало при кого да отиде. Бил принуден да се подслони под балкона, тъй като там било по-закътано. Там прекарал два месеца, но след застудяването му станало все по-трудно да оцелява. Помагали му милостиви съседи, които му дали стари дрехи и завивки, правили му чай и му носили филии с масло и лютеница. По техен сигнал репортери на русенския вестник „Бряг” го откриха под терасата на блока и публикуваха драмата му. Оказа се, че хората няколко пъти са подавали сигнал в "Социално подпомагане" - Русе, за да се погрижат оттам за Славку. Социалните бяха готови да помогнат, но пък никой от лекарите в града не желаел да го прегледа доброволно и да определи здравния му статус. Няколко дни след публикацията мъжът все пак бе прибран в Центъра за временно настаняване. Сега Славку ще дели една стая с дядо Цецо, когото всички, с чувство за хумор, наричат Дон Цеци. Двамата намериха общ език още в първите часове на съвместното си съжителство и се разбраха да си помагат. Славку е трудно подвижен, а Цецо има проблем със зрението. „Нямам думи да опиша колко съм доволен. Не мога да повярвам, че съм жив и съм на топло”, споделя сега бившият бездомник. Още в първите часове служителите на дома се бяха погрижили за външния му вид. Той бе избръснат и с чисти дрехи. Хвали се, че хапнал топла храна и сам си измил съдовете. Не му липсваше и чувството за хумор. Разказа пред новите си приятели, че го кръстили Славку, защото свещеникът, който го кръщавал, бил пийнал. Под зоркия поглед на персонала трябваше да направи преглед на дрехите си и да изхвърли старите, с които преживяваше на улицата. Очите му обаче се насълзяват, като си спомни какво е преживял. Потупва леглото си и казва: „Хубаво е тук, не е като под терасата”. Обмисля да намери начин да се отблагодари на жената от павилиона недалеч от блока, която му носила чай и храна и му е спасила живота в онези студени дни и нощи. За първи път Славку ще посрещне Коледа без съпругата си, но с нови приятели. С нетърпение очаква да го навести и брат му Иван.
Въпреки усмивката на лицето му, болката в краката продължава да го мъчи. Твърди, че се разболял, когато работил като строител по скелетата. Когато последно ходил на лекар, му казали че има остеопороза. Скоро обаче никой не го е преглеждал. Социалните служители сега обещали да се погрижат да мине обстоен преглед и да се лекува, въпреки че няма здравни осигуровки. Ще се направи всичко възможно и да може да се пенсионира, коментира директорът на Дома за стари хора Виолета Стефанова. Проблемът обаче е, че Славку е изгубил трудовата си книжка и не може да докаже стажа си. Така единственото, на което може да се надява, е социалната пенсия. На снимките: По сигнал на разтревожени русенци репортери на вестник „Бряг” откриха Славку под терасата на един блок. Там той прекара два месеца при минусови температури; Славку и директорът на Дома за стари хора Виолета Стефанова обсъждат проблемите, които трябва да реши новодомецът през следващите месеци.
Снимки:
Бездомникът Славку и директорът на Дома за стари хора Виолета Стефанова обсъждат пжодробности около настаняването му
Славку прекара два месеца под терасата на жилищен блок в Русе, преди да бъде прибран на топло от социалните служби
Напиши коментар