0
Купчина струпани дрехи под тераса на жилищния блок на БДЖ, близо до Товарна гара в Русе и под нея изненадващо се показва човек. Той е бивш миньор, болен, трудно подвижен и всеки момент може да умре от студ пред очите на всички. Казва, че се подслонил там преди два месеца, защото било закътано и оцелява, благодарение на милостиви хора. Дали му стари дрехи и завивки, носят му чай и по някоя филия с масло и лютеница. Отчаян е и се надява някой да го прибере и лекува. В две чанти е събрал чистите си дрехи, които се моли да има възможност да облече, след като се изкъпе.
66-годишният Славку Димитров Славчев /както са имeната му по паспорт/ е роден в русенското село Борисово. Казва, че е спортист, работил е в Мини Бобовдол и в строителството дълги години. Като млад не знаел какво е болница, но с годините, изкарани по обектите пострадали краката му. Преди 42 години срещнал любовта на живота си и до скоро живели заедно с брат й в една къща, нямали деца. Преди два месеца половинката му починала и шуреят му го изгонил на улицата. Взел си металното бастунче, две торби с чисти дрехи, хванал влака и слязъл на Товарна гара. Имал брат, но нямало как да се подслони при него, защото жилището му било малко и не искал да пречи. В отчаянието си намерил подслон под терасата и така до ден днешен. В началото било топло, разхождал се, да си раздвижи краката и да облекчи болката. Щом времето застудяло обаче, убежището му се оказало неподходящо. „Минус 5-6 градуса става през нощта, да те вържат, трудно издържаш, но аз съм корав, трябва да се справя, нямам друг изход. Мислил съм, че ще умра, ще падна от скеле, обаче такова нещо - не”, дава си кураж сам Славку. Той няма здравни осигуровки, но последно ходил на лекар миналата година. Тогава разбрал, че има остеопороза, но нямал възможност да се лекува.
Човекът с металния бастун впечатлил и търговците на близкия пазар и магазините. В началото те си мислели, че живее някъде в района и излиза на разходка. „Ужасих се, като го видях да спи под терасата, беше посинял от студ, а на следващия ден направо почерня”, разказва Донка Андреева, която работи в павилион в района. Всеки ден по няколко пъти тя навестява Славчо и му носи топъл чай и храна, но се страхува, че някоя сутрин няма да го завари жив. Загрижените хора подавали сигнал няколко пъти в „Социално подпомагане” - Русе, но от там нямало реакция. В сряда сутринта Донка се обадила на 112, от там я насочили към полицията. Не след дълго около импровизираното жилище на Славчо се събрали полицаи, лекари от „Спешна помощ” и социални служители. Донка Андреева се успокоила, защото помислила, че най-после някой ще се погрижи за този човек. След като групата си заминала обаче, тя с изненада установила, че Славчо отново е на студа. Казали му, че няма място за него в Центъра за временно настаняване и трябвало да почака още няколко дни, за да се освободи. „Не разбирам какво е това бездушие! Идват да събират кучетата с коли в приют, а за човека няма кой да се погрижи!”, възмущава се жената.
Проверка в „Социално подпомагане” – Русе показа обаче, че причината не е в липсата на места, а в поредния абсурд. За да може човек като Славчо да получи подслон, трябва да мине задължителен медицински преглед, който да установи страда ли от заразни заболявания. Тъй като няма здравни осигуровки, никой от лекарите в града не желаел да го прегледа доброволно и да определи здравния му статус. Социалните служители продължаваха безуспешно да издирват лекар и вчера по обяд.
Докато се реши този проблем, на бездомника не му остава нищо друго освен да разчита на късмета си, за да оцелее в студа.
Очаквайте и снимки към статията
Напиши коментар