Русенски формули за достолепие

Стоица АРГИЛАШКИ

Днес в 11.30 ч. в Народното събрание ще открием наша изложба и ще се говори, надявам се, преимуществено за Русе и за ученолюбивия дух на русенци, а не за разрушителната енергия на неуморните пакостници Чуколов и Сидеров. С експозицията „Русенският университет – измерения на настоящето, траектории на бъдещето“ нашето висше училище ще съобщи на столичани и на цяла България, че русенската политехника, вече сериозна университетска институция, е почти на 70 години.

Както е известно, възрастта не е порок. В нашия случай изобщо не може и дума да става за остаряване, а за едно безконечно обновление през всичкото време дотук от „сакралната” дата 12 ноември 1945 г., която считаме за начало на Русенската Алма Матер. В Парламента ще бъде ректорът чл.-кор. проф. Христо Белоев със своя неуморен екип, там ще бъдат, разбира се, и нашите депутати, много гости и столични приятели на висшето училище. Нека да им е по вода днес на русенци в Народното събрание, защото ние имаме какво да покажем и най-вече да им кажем - за умението да вървим смислено и задружно, когато сме зажеглени в ярема на общото дело. Само като се сетя за дарените от душа и сърце пари и усилия да се възстанови Басарбовският манастир, и то в продължение на последните 10 трудни, кризисни години (2005-2015), това вече е русенски героизъм. Така е създаван и Русенският университет - трудно, стъпка по стъпка, докато стигнем до юбилейната експозиция, в която е показано как всички русенци имат принос за сегашния облик на нашето европейско висше училище.

И като стана дума за учене и училища, нека да кажем, че в кабинета най-после намериха резерви и политическа воля да увеличат заплатите на учителите. Тези „геополитически”/класически страдалци на безконечни реформи, отрицания, порицания и заклинания през последните 25 години заслужават много повече от 12-процентно увеличение на заплатите. Разпнати между старата образователна школа и модерните възгледи за ученето през интернет, те, предполагам са доволни все пак и на този жест. Уморени са, ако трябва да бъдем искрени, нашите учители. Много уморени, но не и обезверени. Както се казва в една покъртително адаптивна към всякакви времена поговорка: „Като ти дават - взимай, като те гонят - бягай”. Българските учители ще вземат тези пари, защото те им трябват. Но нека промяната на еквивалента на обществената оценка във вид на заплати да не се тълкува като подаяние, защото да си учител е призвание. Просто настъпи времето да усетим, че без първите седем - не са възможни следващите 70 години, не е възможна приемствеността, за която ние - русенци, имаме своя изпитана и работеща формула.