Скулпторът Милена Младенова от Бяла: Искам да популяризирам изобразителното изкуство в малките населени места

Милена Младенова е родена на 8 януари 1986  г. През 2005 г. завършва Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък.  В периода 2005-2009 г. е студентка по скулптура във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” в курса на проф.Стефан Лютаков. Магистратурата си завършва през 2011-2012 г. в Университет Мармара в Истанбул.

Има награди и първи места от различни конкурси в страната и чужбина, а творбите й се продават и излагат в цял свят.

- Милена, Вашето арт студио вече отвори врати в Бяла. Как съгражданите Ви приеха тази културна новина и събитие, какъв е първоначалният интерес към студиото, има ли деца, които искат да учат рисуване при Вас? 

- В Бяла никога не е имало подобно пространство за изкуство. Когато бях ученичка, съществуваше „Клуб на културните дейци“, в който имаше малко пространство за изложби. Там беше моята първа самостоятелна експозиция през 2004 година. Сега популязирах събитието чрез социалните медии. Интересът засега е много малък, но се радвам, че посетителите, които дойдоха, бяха млади родители с деца, което е прекрасно. Вече има запитвания за уроци. Децата трябва да имат досег до изкуство от най-ранна детска възраст. Това ще формира техните естетически критерии и потребности от култура и изкуство. Аз планувам да организирам различни уъркшопи с малки групи деца на различни възраст. Преподавала съм на деца в Унгария, също така съм била асистент- преподавател в едно училище в Прага, където с децата правихме различни проекти.

- Разкажете ни повече за проекта, свързан с читалището  - кога кандидатствахте, за какъв период ще развивате идеите си там, какво точно ще правите?

- Написах проекта за читалището в Бяла в края на миналата година. Щастлива съм, че проектът ми беше одобрен от Министерството на културата по програма „Творчески инициативи“ към Национален фонд „Култура“. Проектът ми е под заглавие „Да се докоснем до изкуството“. Той се състои в организиране на моя самостоятелна изложба, живопис и скулптура,  презентация относно съвременно и класическо българско изкуство и уъркшоп с деца. Проектът ще бъде реализиран в Народно читалище  „Трудолюбие 1884“, град Бяла. С тази изложба бих искала да предоставя възможност на хората от малките населени места да се докоснат до изобразителното изкуство и да подпомогна развитието на читалищната институция като културно средище. В проекта предвиждам уъркшоп  с деца  от 7 до 12-годишна възраст, които ще могат да работят живопис и скулптура по зададена тема. Темата ще е свързана със съвременно българско изкуство. Целта на проекта ми е да популяризирам изобразителното изкуство в малките населени места в България, в случая моя роден град Бяла, в който за съжаление няма изложбена зала – галерия, а хората, живеещи в него, нямат пряк достъп до изобразителното  изкуство. Целта е да се събуди интересът на децата и гражданите на града към изкуството, да се подпомогне културното развитие на читалищната институция. С реализирането на  проекта ще се  създаде среда, в която хората  ще имат пряк достъп до изобразително изкуство, ще могат отблизо да се запознаят с него под различни форми. Този проект е особено важен за подрастващото поколение, което никога преди това не е посещавало художествена галерия и изложба. Чрез проекта ще се  провокира техния интерес и  ще  се  насърчи  развитието на потребностите им към изобразително изкуство. Докосването до изкуството от по-възрастните  ще е техният начин да се откъснат от ежедневието  и да се потопят в магията от цветове и форми.

- Печелила сте много конкурси в страната и чужбина, има ли награда, която Ви е най-скъпа? 

- Наградите са вид морално и материално признание на творчески успех. Най-важните награди за мен са тези, които съм получила за Скулптура.

- Ваши творби се показват и продават в цял свят, защо избрахте родния си град да продължавате да творите и да излагате творбите си, както и да преподавате знанията си?

- Пътувах много през последните десет години, живяла съм на различни места, възприемам себе си като гражданин на света. През последните години при всяко мое връщане в Бяла тук ми се струваше все по-хубаво.Човек може да живее и да се чувства добре навсякъде по света, това е въпрос на вътрешна нагласа. За мен най-важното е да имам условия, където да мога да творя, а в Бяла имам ателиета за скулптура и живопис. По стечение на различни обстоятелства живея  постоянно в Бяла от година и половина и докато съм тук, искам да опитам да осъществя различни проекти за развитието на културата и изкуството на нашият малък град.

- Има ли място за българското изкуство на световната сцена?

- Разбира се, в България има много талантливи и световно известни творци. В скулптурните симпозиуми по света винаги има много силно изявено участие на български скулптури.

- Кое и какво е модерното днес в рисуването и скулптурата?

- Модите са временни явления, какво е модерно не бих могла да кажа, за мен най- важното е един творец да е искрен  към себе си и в изкуството, което създава.

- Кой е Вашият любим артист?

- Любимите ми творци са били различни в различните години от творческото и личностното ми развитие.

- Възможно ли е комерсиалното да измести истинското изкуство в днешни дни?

- Комерсиалното винаги е съществувало под различни форми, за съжаление в днешно време с развитието на материализма то е все по- силно изявено във всяка част от ежедневието ни. Комерсиалното под различните си форми е продукт, предназначен за масова употреба, докато така нареченото истинско изкуство под различните си форми е елитарно, създавано е и е било предназначено за определен кръг хора. Дали едното ще измести другото, е много сложен въпрос, това зависи от нравствените и естетически ценности и потребности  на бъдещите поколения.

- Коя е музата, която Ви кара да продължавате да създавате изкуство?

- Вдъхновявам се от всичко, което виждам чрез очите си и се докосва до душата ми.

- Има една интересна случка с Вас и първото Ви интервю за в.“Нива“ – сбъднала се е една мечта, може ли да ни разкажете повече?

- Да, имаше такова нещо (усмихва се). Интервюто дадох за вестник „Нива“, още докато бях ученичка в Казанлък, когато направих първата си изложба в Бяла. Тогава пред журналистката Йорданка Забунова си пожелах да уча скулптура, и в крайна сметка тази ми мечта се сбъдна.

Автор: Лилия Тентениева, снимки: личен архив Милена Младенова

0 Коментара

Коментирай

Напиши коментар

Затвори Изпрати