0
1427 лева е „чистият“ месечен доход за издръжка на живота на един работещ, който живее сам, а за тричленно семейство от двама възрастни и едно дете до 14 години сумата е 2568 лева – това сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ за третото тримесечие на годината.
За една година спрямо септември миналата година необходимият доход за издръжка е нараснал със 107 лева за един работещ и със 192 лева за семейство.
Повече от две трети от работещите в страната или над един милион и седемстотин хиляди души получават под заплатата за издръжка.
"Независимо от това, че заплатата за издръжка отбелязва слаб ръст, вече при достигнати по-високи бази, натрупани през предходната година, тя продължава всъщност да е химера за много от българите. Две трети, както става ясно тук, от нашите изчисления, се осигуряват на по-нисък доход от заплатата за издръжка. България всъщност има най-високите цени от гледна точка на най-ниските доходи", казва президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той подчерта, че над 40 процента от хората с трудови възнаграждения, или 1,7 милиона души, получават до 1000 лева.
В анализа на синдикалните експерти се посочва, че през третото тримесечие ръстът на дохода за издръжка е по-скоро следствие от ръста в цените при нехранителните стоки, най-вече петрола и производните горива, ток и парно, докато при храните се наблюдава забавящ се темп, но средната стойност на тази група остава на по-високи нива спрямо предходната година, предава БНР.
Ръстът на цените за малката потребителска кошница, в която са включени 20 основни и жизненоважни стоки, показва нарастване на годишна база от 15,2%, като се вижда задържане на цените при някои стокови продукти, дори лек спад, но като цяло остават на високи нива.
Намаление през последното тримесечие се отчита при яйцата - с 1,6%, но цените нарастват с 24,7 на сто на годишна база. При млеката има леко намаление от порядъка на 1,2% до 1,4%, но остават по-високи от цените през същия период на м.г., изчисляват от синдиката.
Намаление с 1,6% на тримесечна база и с 11,2% на годишна база има при животински и растителни масла. Слънчогледовото олио бележи намаление с 5,3%, а на годишна база – с 26,6%.
КНСБ отчитат нарастване на цената на свинско, пилешко и телешко месо. „Ръстът следва покачващите се цени на едро на фуражни смески и задържането на добива на месо“, считат от синдиката. Цената на каймата е нараснала с 38%, посочи директорът на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) на КНСБ и главен икономист на конфедерацията Любослав Костов, цитиран от БТА.
Най-скъпо е брашното в България спрямо другите държави в Европа. „На трето място сме по скъпотия на краве сирене“, коментира Костов.
Разходите за издръжка на живота плавно продължават да нарастват, потвърди Виолета Иванова, заместник-директорът на ИССИ на КНСБ.
Тя добави, че все пак „има затихващи темпове“, като от началото на годината се наблюдава стабилизиране на цените на тока за бизнеса, но разходите остават на значително по-високо ниво спрямо предкризисния период. Иванова добави, че цената на тока за бизнеса спада със 73% на годишна база и достига 199 лв. за мегаватчас.
Наблюдава се намаление на цените и на природен газ. При петрола също се регистрира намаление с 1% на годишна база.
Нарастват цените на производител при добивната промишленост, производството на напитки, тютюневи изделия, облекло. Производството на лекарствени вещества и продукти бележи ръст на цените с 11,3% според КНСБ.
КНСБ настоява в бюджета за 2024-а година да има поне 15 процента ръст на работните заплати, което би довело до 10 на сто реален ръст след елиминиране на инфлацията.
Напиши коментар