0
Според началника на Регионалния инспекторат, влизането в сила на новия Закон за предучилищното и училищното образование няма да предизвика особени трусове в русенските училища
Пламен КАЛИНОВ
Законът за предучилищното и училищното образование, приет миналата есен, беше дълго чакана основа на реформата в българското училище, а влизането му в практическо действие вече е факт. Наесен, през новата учебна 2016/17 година, българските педагози и всички, които са въвлечени в системата на образованието, ще работят по въпросния закон. Ако добре помните, този документ беше приет след много пререкания, обсъждания и зад него има колкото „прорицатели” и тълкуватели, толкова и отрицатели. Апологетите на промените са, разбира се, повече от скептиците, но има и откровени „кибици” (нищо неправещи), които схоластично продължават да твърдят, че българското училище е една относително „затворена”, „костелива” система и поради тази причина в неговата подредба и реформиране трябва да се пипа с меки ръкавици, да се „оперира” внимателно с кадрите, за да не скъсаме нишките с иначе добрите традиции. Това за традициите вече е като гърмеж на стара кремъклийка, подир което ехото заглъхва без отговор…
Дотук обаче с въведението, но то ни е все пак необходимо, за да се опитаме да хванем пулса на промените в талвега на започващото лято, което няма да е нито спокойно, нито безметежно за русенските учители, директори и деятели на образователния фронт. Ако съдим по резултатите от последните постижения на нашите деца на тестовете за т.н. „външно оценяване” за 7-ми клас и оценките от зрелостните изпити, можем да кажем, че на фона на тоталната катастрофа в грамотността ние в Русе сме в една относително стабилна позиция, поне що се отнася до „устойчивост” на показваните и демонстрираните знания. Това вече нееднократно го коментирахме на страниците на в. „Бряг”.
Според началника на Регионалния инспекторат по образованието към МОН Димитър Райнов, в Русенска област влизането в сила на Новия закон за образованието няма да предизвика особени трусове и смущения в тукашните училища и учителски колективи, защото: „Ние имаме вече психологическата и професионалната нагласа да посрещнем нормално новата учебна година по ред причини. Първото и най-важно условие е да имаме необходимото познаване на закона, да имаме необходимата документация, да имаме осигуреност с учебници. В средата на лятото тези неща са отработени перфектно в инспектората и по места, като сега сме съсредоточени в обсъждането на стандартите към образователния закон, които наистина в компресирани срокове трябва да обсъдим и след това да запознаем с мнението на учителите от Русенско хората в образователното министерство,” смята Димитър Райнов.
Документът за реформа в народното просвещение, наречен Закон за предучилищното и училищното образование, беше и си остава реформаторски по дух, но към неговото прилагане в практиката очевидно ще пристъпим типично по български и с познатите за нашите „новаторски” нагласи половинчато свършени добри намерения. Феноменално банално е, но някои промени във въпросния документ засега остават наистина само като добри намерения, а други ще бъдат свършени по-бавно по чисто технологични причини - просто няма време! И в това отношение стратезите на реформата, без да виним министъра на просвещението Меглена Кунева, са в дефицит на политическа и управленска воля към учителското съсловие, защото написването и издаването на някои от новите учебници буквално е „между земята и небето”. Тези настолни книги са в безвъздушното пространство на констативното повдигане на рамене пред очевидната безизходица и пред така очерталия се проблем.
От Димитър Райнов научавам, че одобрението на Учебника по история за 5-и клас ще стане в началото на месец август и логически го питам, ами ако не успеем за 45 дни да отпечатаме въпросното историческо четиво за учениците, преминаващи от основна към по-горна степен на образование? Какво ще правим на 15-си септември? Според Райнов има основание за притеснение, но опитът му в системата показва ето какво: „Специално с учебниците, както всяка година, ще се вместим в изискуемите от министерството графици. Въпреки че се създаде голямо напрежение у родителите, сред учителите и в обществото, че няма да се справим, мога да кажа, че графиците за доставка и окомплектоване с учебници по нищо не се различават от графиците, които спазваме всяко лято.
Аз веднага се сещам и ще припомня годините 2006, 2007, 2008-ма, когато по абсолютно същия график - след 15 август, пуснахме за печат избрани/одобрени в последния момент учебници. Училищните екипи пак по същото време, в абсолютно същия като сегашния график, правеха своя сериозен избор за т.н. „пригодност” на помагалата/учебниците към конкретната училищна програма. И тогава същите издателства, в същия компресиран срок, след 15 август, успяха да отпечатат въпросните учебници. Така че, искам да уточня - като срокове в училищната подготовка ние просто нямаме нещо кой знае какво ново пред себе си, още по-малко извънредно. Сроковете може да са кратки, но са постижими. Организационно, лично мен това не ме притеснява, защото вече неведнъж сме го правили заедно с всички учители в Русе и областта и сме се справяли блестящо”, допълва картината с учебниците Димитър Райнов.
В национална анкета, направена по поръчка на МОН, близо 2/3 от запитаните учители се определят като достатъчно информирани за новия образователен закон. Сред най-младите декларираната запознатост е най-ниска, а сред директорския състав – очаквано най-висока. 46% вярват, че реформата в образованието ще помогне за повишаване на престижа на учителската професия, а 39% са на обратното мнение. По-обнадеждени от реформата в българското образование изглеждат най-младите педагогически кадри, което е обнадеждаващо. В края на краищата точно младите учители ще са трансмисионната част от пренасянето на доброто старо училищно възпитание и образование към новите параметри на световните стандарти и образци.
Тук вече влизаме в периметъра на прословутите „стандарти в образованието”. Според Райнов, това е полето, където са най-обтекаемите и най-„хлъзгави” пространства за дебатиране, защото по принцип настъпването на ерата на Новия образователен закон в България като цяло е доста позакъсняло. Въпросният документ изобщо не е висока летва и някаква много особена и много специфична бариера за преодоляване, защото за преминаване на образованието към модерни стандарти се говори почти 25 години. Затова Димитър Райнов смята, че „Ние, по принцип, като че ли никога нямаме достатъчно добра мотивировка да посрещнем новото с необходимия респект и предварително демонстрираното желание. На прага
Напиши коментар