0
Върховният административен съд остави без разглеждане жалбата на министъра на правосъдието Атанас Славов срещу избора на Борислав Сарафов за и.ф. главен прокурор. Жалбата е срещу решението на Прокурорската колегия на ВСС от заседанието на 16 юни 2023 г.
Съдебният състав не споделя изложените от Славов аргументи за допустимост на жалбата, като установява, че той не разполага с правен интерес от оспорването на процесното решение, пише в мотивите на съда.
"Общата клауза за обжалваемост на актовете е приложима спрямо гражданите и юридическите лица, които са засегнати от даден административен акт. Но не е приложима спрямо лица, които упражняват държавновластнически функции, в който случай за да бъде допустимо последните да оспорят даден административен акт, в това им специфично качество, следва това да е посочено изрично в закона", посочват от ВАС, като уточняват, че изключение е предвидено единствено за прокурора, с оглед правомощията му по упражняване на надзор върху актовете.
В конкретния случай министърът на правосъдието не е пряко, непосредствено и лично засегнат от приетото решение на Прокурорската колегия, с което се определя временно изпълняващ функциите главен прокурор, обобщават от Върховния административен съд.
Върховните магистрати приемат, че не е допустимо оспорването на процесния административен акт в обществен интерес от страна на министъра, тъй като това е правомощие на прокурорите, които единствени разполагат с възможност да сезират съда с протест в защита на обществения интерес. Съдебният състав приема също, че в процесния случай с отмяната на акта не може да бъде постигната и търсената и твърдяна от жалбоподателя благоприятна промяна в неговата правна сфера.
ВАС прави извода, че законодателят не е предоставил на министъра на правосъдието право да оспорва решенията на ПК на ВСС, с които се определя изпълняващ функциите административен ръководител.
Върховните съдии посочват, че изборът на и.ф. главен прокурор след освобождаването на титуляря, се прави от колегията, а не от Пленума.
Съдът отбелязва, че статутът на „тримата големи“ – председателите на ВКС и ВАС, както и главния прокурор, е разграничен от този на останалите ръководители, като това важи и за процедурите по техния избор, който се прави от Пленума на ВСС.
Съдът обаче подчертава, че когато става въпрос за определяне на и.ф. главен прокурор след предсрочно освобождаване, подходът на законодателя е бил друг и не е направено такова разграничение. ВАС цитира разпоредбата на чл. 168, ал. 7 от ЗСВ, според която при отстраняване от длъжност на административния ръководител, функциите му до избирането на нов се осъществяват от един от неговите заместници, определен от съответната колегия на ВСС, като не е направено изключение за председателите на върховните съдилища и за главния прокурор.
Аналогичен е и текстът на чл. 175, ал. 4 от ЗСВ, според който при предсрочно прекратяване на мандат на административен ръководител на негово място се назначава лице, чийто мандат започва да тече от датата на встъпване в длъжност, а до встъпването в длъжност на нов административен ръководител, неговите функции се изпълняват от определен от съответната колегия негов заместник.
„Това налага извода, че законодателят не е отделил процедурите за определяне на временно изпълняващ функциите на председател на ВКС, ВАС и главен прокурор, от тези на останалите административни ръководители в органите на съдебната власт“, пишат върховните съдии и оставят жалбата на министър Славов без разглеждане.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на ВАС.
.jpeg)
Напиши коментар