0
В първия ден на новата година православната църква почита паметта на свети Василий Велики. Оттам идва и името на празника Васильовден.
Св. Василий Велики e роден около 330 година в малоазийския град Кесария в знатно семейство. Василий става християнин и през 357 г. предприема пътуване до Палестина, Египет, Сирия и Месопотамия, където изучава аскетичния начин на живот.
След завръщането си се установява близо до Нео-Кесария. До 358 г. около него се събира група ученици, заедно с брат му Петър и основават манастир в семейното си имение в Понт. Към тях се присъединяват неговата майка, сестра му и няколко други жени. Той създава правилата за монашески живот, в които акцент са литургичните молитви и трудът. Василий е един от тримата светители - отци на Църквата заедно с Григорий Богослов и Йоан Златоуст.
Автор е на много проповеди и писма на богословска тематика.
През 362 г. свети Василий е ръкоположен за дякон, и заедно с Григорий Богослов, прекарва следващите няколко години в борба с арианската ерес. През 370 г. е избран за епископ на родния си град Кесария. Умира през 379 г. от заболяване на черния дроб.
Като епископ на Кесария Кападокийска Василий слага основите на благотворителната християнска дейност.
Българската православна църква отбелязва Васильовден с празнична литургия.
В народните вярвания 1 януари се свързва с провеждането на кукерски шествия и обичая сурвакане. Наричат празника Васильовден още Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру.
Сурваки е един от зимните празници, попадащи в периода на т. нар. Мръсни дни, което предопределя част от обредните практики, изпълнявани на него, сближавайки го с Бъдни вечер и Коледа. Същевременно основният дял от практиките и обичаите, характерни за този празник, са в пряка връзка със схващането му като начало на новата календарна година.
Обичаят се състои в обредното обхождане на определена територия от група сурвакари – деца на възраст 4 – 12 години или ергени. Те обикалят от къща на къща, влизайки в домовете, където сурвакат членовете от семейството, добитъка, като ги потупват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти и/или дребни пари.
Баницата е основното ястие, присъстващо на трапезата на този ден. В нея се поставят дрянови клончета с пъпки, като всяко от тях се нарича напр. за здраве, късмет, плодородие и т.н. и според това на кого кое се е паднало, се гадае за състоянието му през идущата година. На празничната трапеза са задължителни ястията от свинско месо, които основно я отличават от бъднивечерската. По традиция това е пача от сварената глава и/или краката на закланото по Коледа прасе.
Широко разпространени са брачните гадания, извършвани най-често от момите. Среща се обичаят момите и ергените да запазват първия залък от баницата или погачата, за да го сложат под възглавницата си, вярвайки че ще сънуват този, с който ще слючат брак. Някъде момите стават рано сутринта, премитат къщата и отиват на бунището да изхвърлят сметта, ослушвайки се кое ще е първото мъжко име, което чуят; вярват, че ще се омъжат за човек със същото име. На някои места младите момичета (в Софийско и ергените) вечерта срещу празника правят „мостове“ – прехвърлят пръчки през някой ручей или вада, вярвайки, че през нощта ще сънуват бъдещия си брачен партньор, с когото минават заедно по „моста“.
Имен ден празнуват Васил, Василка, Василена, Весела, Веселина, Веселин, Вълчо и производните им имена.
Напиши коментар