Защо не искаме да сме добре...

Петър КРОНДЕВ

Пиша тези редове по повод статията, публикувана в русенския вестник “Бряг” на 16.03.16., със заглавие - “Катастрофално саниране”. Нямам съмнения относно верността на фактите, изложени в материала и съм също толкова гневен и възмутен, колкото собствениците на жилища в блока на “Алеи възраждане”. Но това не е проблем на Програмата и санирането, а на целенасочено и методично съсипваната от дълго време, полусива българска бизнессреда, която един бог знае как все още съществува без ясни правила и без почти никакъв контрол по тяхното изпълнение. Очевидно е, че при това масово изтичане на работна ръка към по-добре платения европейски пазар на труда, е необходим много по-прецизен подбор на кадрите, които биха свършили дадена работа организирано, качествено и в срок! Проблемите, които са възникнали в конкретния случай, са резултат от несполучливия избор на изпълнител, който Министерството на регионалното развитие е направило по старата “Европейска програма”, със съфинансиране от страна на собствениците - поето през последната година от държавата. Една и съща фирма се е провалила на няколко места, защото Министерството не е успяло да направи добра експертиза на нейните възможности. Добрата новина е, че МРРБ е взело разумното решение да не се ангажира повече с отговорности, за които се изисква по-детайлно и конкретно проучване на място. И по новата – “Национална програма за енергийна ефективност на сградите”, е възложило на Общините и местните структури да правят сами селекцията на фирмите изпълнители. Това би трябвало да внесе успокоение сред русенци, защото местните специалисти знаят много по-добре на кого могат да разчитат и кой може да свърши работа. Вече се убедихме, че до този момент не всичко върви гладко и е време да се потърсят причините! Да, Програмата също си има трески за дялане, а най-големият ѝ проблем е, че от самото начало тя няма ясно изразена Пи-ар стратегия. И тук не става дума за информационно-разяснителна кампания, а за начините, по които можете да убедите един ескимос да си купи хладилник. Програмата е село без кучета и кой откъдето дойде, сипе хули, хапе и сее страхове. Да не говорим, че тя и сама си създаде “призраци” с тези “Декларации за достъп”, които дадоха възможност на едва забележимо малцинство да диктува условията на едно мнозинство, което в отделни случаи достигна до 94%. Към това трябва да прибавим и Член 9 от договора с Общината, в който става дума, че ако някой не си отвори вратата за оглед, съседите му, подписали Споразумението за Сдружение, са длъжни да заплатят всички разходи вложени за ремонта на сградата до този момент! Запознат съм с мнението на русенското ръководство на Общината по този въпрос и съм убеден, че кметът на града ще използва всички дипломатични варианти за решаване на проблема и не би допуснал подобни крайности! Програмата си има и силна неконструктивна опозиция в лицето на обезвластени те партии от кръга на шопа Нане. По правило, всяка българска партия, неуспяла да напазарува необходимия ѝ електорат, влиза автоматично в този кръг. Нямам нищо общо с ГЕРБ, просто не разбирам защо когато едно управляващо мнозинство от Вутевци, предложи една очевидно полезна за обществото идея, малцинството от Нане-вци никога не я “сакат”! Може би защото “сакат” мнозинството да е зле! Тази първосигнална философия на популярните дървени шопи се превръща скоропостижно в национална черта, която няма нищо общо с надписа върху фасадата на Народното събрание. За съжаление този шопски манталитет се е разпространил във всеки български дом, в който живеят поне две семейства и това е главната причина, поради която не можем да обединим усилията си в една обща кауза. И ако трябва да премина от тъмната към светлата част на емоциите, ще започна с митовете. Те се създават изкуствено от невежи, злонамерени - в повечето случаи и платени хейтъри, които пускат сапунени мехури в медиите, а после ги раздухват активно от ухо на ухо. Хората казват - “гледах по телевизията, четох вестника, слушах радиоточката”, което значи, че са пили вода от извора! Е, добре... сега четете вестника, нали? Първо – никой няма да ни вземе апартаментите! Второ – няма да платим допълнително и пукната стотинка, докато сме живи! Трето – санирането не е безплатно, защото вече сме си го платили с данъците, включително и така наречените “европейски помощи”, като ще бъде глупаво да не оползотворим събраните в хазната лични средства! И четвърто - би могло да се случи изпълнението на строително-монтажните работи да не е на очакваното ниво, но това са изключения! В 99% от случаите резултатът е много добър! Ще бъде положена десетсантиметрова топлоизолация от земята, до покрива на сградата. По всички външни прозорци и врати ще бъдат поставени пластмасови дограми. Хидроизолацията на покрива ще бъде подновена изцяло. Ще бъде реновирана гръмоотводната система. На много места тя изобщо липсва или е сложена фиктивно. От този месец вече е задължително да бъде прокарана инсталацията за хоризонталния топлопренос. Това означава, че вертикалните магистрални тръбопроводи ще бъдат изведени до площадките на всеки етаж и ще бъдат поставени индивидуалните топломери за всеки апартамент. Но инсталацията в жилищата ще си я монтираме сами. Промяната ще направи излишна таксата “сградна инсталация” и ще се сложи край на прогнозните и изравнителните сметки. Всяко семейство ще плаща само това, което потребява, без да отделя излишни средства и за топлото на някои недобросъвестни съседи, които редовно манипулират уредите. Ще бъдат шпакловани и боядисани стълбищните клетки. Ръждясващите метални водопроводни шрангове ще бъдат подменени с пластмасови. Камениновите тръби на канализацията в мазите, които лесно се напукват и често наводняват основите на сградите, ще се подменят също с пластмасови. Ще бъдат ремонтирани, укрепени или подменени изцяло или частично всички конструктивно нарушени, вследствие на експлоатацията, части и елементи от сградата. Ще бъдат реновирани електроинсталацията и ел. таблата и ще бъде поставено ново енергоспестяващо осветление със съответните осветителни тела и сензори. В някои блокове, в които няма парно, ще се търсят варианти за алтернативно отопление и дори могат да се поставят ВЕИ инсталации на покрива. Няма да се правят никакви ремонти в собствените жилища, с изключение на поставянето на дограми или когато се наложи да се правят по нов проект огражденията на балконите. Тук е мястото да спомена, че балконите са територия за лично ползване,

но що се отнася до тяхното саниране, те са част от фасадата, която е обща част и решенията за начина, по който ще стане това, се взимат с квалифицирано мнозинство от Общото събрание на Етажната собственост. Разбира се, че при едни мащабни строително-монтажни дейности ще има и период на трудности с шума и хигиената в пространството, което обитаваме. Но всичко това ще бъде забравено, когато сградата бъде обновена изцяло и поживеем поне една цяла година в нея. Хората, които са преминали през всички тези трудности, свързани с организацията и осъществяването на идеята, са очаровани от значително подобрените условия на живот. Още след първата зима те установяват че плащат едва 30% от това, което са плащали преди обновлението. В апартаментите е много по-топло, уютно, тихо и спокойно - далеч от уличните шумове, а през лятото е определено по-хладно и с много по-малко разходи за климатизация. Усещането им е, че живеят в съвсем ново жилище, от много по-висок клас, а комфортът е несравним. Крайният резултат е впечатляващ и собствениците си спомнят, че заради излишната си мнителност са могли да се разминат с този разкош! А сега се гордеят с общия си дом, защото обновената и обезопасена сграда създава особено самочувствие на хората, които я обитават! И това ми дава повод да мисля, че Програмата за енергийна ефективност е една прекрасна идея, която трябва да бъде подкрепена от всички разумни българи!